Два пъти стрелят по политика, първия улучват Алеко

Баща на демагогията у нас е Михаил Такев. Той е политикът, който превръща популизма в изкуство. Стандартното разпъване на локуми Такев моделира в дълбоки внушения за светлото бъдеще на електората. Той е първоучителят как трябва да се лъже българският народ, за да се спечели неговият вот.
Михаил Такев е роден през 1864 г. в Пещера. Завършва Военното училище в София и право в Париж. Оттам се връща по последна европейска мода. Облечен е в черен жакет, светла жилетка и райе панталон. Лачени обувки светят на нозете му. Цилиндър, колосана яка, връзка с диамантена карфица, ръкавици и чадър допълват портрета.
Под тази премяна Такев носи френския демократичен дух и закономерно се влива в редиците на Демократическата партия. Той разработва метод, с който партията става първа политическа сила.
Такев си купува чифт цървули и през 1908 г. тръгва на предизборна обиколка. Когато файтонът наближи село, сменя чепиците с опинците. Така се приобщава с широките народни маси. Слиза на мегдана, глашатаят събира людете и той се обръща към тях: “Драги селяни! Дойдох да ви видя и да ме видите. Да ви кажа нещо и да ми кажете. Да ви разпитам и да ме разпитате.”
Там, където не сколасва да стъпи цървулът на Такев, народът е разочарован. “Аз – сочи той – имам депеши, подписани от хора, принадлежащи на всички политически групи, които казват: “Неужели, г-н Такев, не заслужавахме да посетите и нашия край? Без да ни говориш, ела, само мини през нашия край, да види и този народ какво нещо е министър, защото имат едно смътно понятие и мнение за министерския сан.”
Къде са корените на тази народна любов?
Корените са в историческия факт, че Михаил Такев слага точка на вулгарната агитация, както я нарича той. Демократът дава пример с прогресиста Александър Людсканов. В село Драганово Людсканов обещал да регулира по партийна линия реката, която наводнява землището. Инженери маркирали с колчета обекта, извършен бил и водосвет.
“Свети се вода в петък, събота мина, в неделя изборът. Цяло с. Драганово гласоподава за Прогресивнолибералната партия. В понеделник не се видяха нито колчета, нито инженерчета – всички си отидоха. Ето това е вулгарна агитация”, дефинира Михаил Такев.
Инструментът на Такев не е вулгарната агитация, а просветителната проповед. Така нарича той своя принос в ораторското изкуство, което тръгва от Демостен и стига до Йоло Денев. “Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата й работа ще бъде да построи мост в селото”, спомня си журналистът Петър Карчев.
“Та за какво ни е мост, г-н Такев, щом като нямаме река?”, попитал внедрен в тълпата агент-провокатор. “Тя е най-лесната работа, гражданино – ще ви прокараме и река!”, хладнокръвно обещал ораторът.
На 11 май 1897 г. Такев е в един файтон с Алеко Константинов. Между пазарджишките села Радилово и Кочагово са посрещнати с пушечен залп. Селяните се целят в Лъжеца Такев, но улучват смъртоносно Щастливеца Алеко.
Втория път изстрелите са точни. На 24 януари 1920 г. Михаил Такев е убит с 4 куршума в Пещера. Атентаторът Георги Донски твърди, че е поставил оловна точка на политическата демагогия.
През 1936 г. Такевото дело е увековечено с паметник в София. Днес неговото име носят улици в Пещера и Пловдив.