Кой е Митьо Очите, та пресмятаме колко му струват флаконите?

Преди четири години 7-кратният шампион във Формула 1, един от най-известните хора в света, Михаел Шумахер, падна жестоко по време на ски спускане във Френските Алпи. Всички помним онези дни след Коледа, когато медиите само за това говореха.

Следяха състоянието му до най-дребни детайли – от марката на ските му до модела на каската. Описваха как са го откарали с хеликоптер в критично състояние. Лекари разясняваха какво представлява черепно-мозъчната травма и защо пациентът се поставя в изкуствена кома. Шефът на болницата в Гренобъл даваше брифинги, специално за операцията извикаха от Париж един от най-добрите неврохирурзи. Абе, всяка подробност за този човек беше водещо заглавие.

Паралелът днес се набива дразнещо, като магарешка кашлица в театрален салон, освен ако не си прекарал последната седмица в амок, без интернет.

Всеки божи ден започва с хроника от бургаската реанимация как Митьо Очите бере душа. На сън да бутнеш българската публика, ще ти каже, че са му извадили 5 куршума и пикочният му мехур е пострадал. Като “Отче наш” се повтаря и потретва, че лечението му досега струва 21 890 лева плюс 850, понеже лекарствата са адски скъпи – флаконът е 2300, а за Митьо отишли 7 опаковки.

И така мрачно и мъчително го добутахме до сряда, когато д-р Здравка Инджова успокои аудиторията, че тоя славен гражданин вече се радва на “добро спонтанно дишане, което ни дава куража да смятаме, че до 24 часа - дано нищо така да не се случи, че да осуети нашите намерения - той ще възстанови своето спонтанно дишане, ще бъде откачен от апарата.” А, дано, дай Боже!

Сещам се за една моя леля, от 20 години има чудовищни проблеми с пикочните канали и мехура. Абсурд е вече да пресметнем колко операции й направиха, какви мъки бяха и продължават до ден днешен. Прекрасен човек е, скромна, фина, елегантна, интелигентна, възпитана жена от старото поколение. Перфектен счетоводител, по няколко фирми върти, къщата й свети, гледа и внуче, пълна е с приятели.

Ама как пък никога не чух по радиото новини от нейните операции? Един път не разказаха за усложненията, които й се получиха, докато беше в Италия, как я оперираха там по спешност и семейството й трябваше да плати огромна сума.

Но леля ми нито е стреляла по дискотеките, нито е събирала от някого рекет, мафиотите и на снимка не ги е виждала. Тежки са изводите от медийната реанимационна истерия, жалки и унизителни за човешкия вид. Първо, България днес очевидно изживява криза на кумирите и затова оцеляването на един мафиот е не по-малко рейтингово от разходката на Николета в Рим по сутиен. Новини за воайорска, лешоядна публика.

Къде е Шумахер, къде е Митьо? Къде сме ние и къде са параходите!

Разбира се, че е християнско да се молиш за живота и здравето на всяко живо същество и да му желаеш доброто. Обаче е важно и с кого точно сме съпричастни. Ако новините от Бургас пълнеха само жълтите сайтове, с мед да ги намажеш. Обаче те са във всички медии, като мравки са плъзнали. Та той дори Ал Капоне не е!

С две думи казано, второто е, че грандиозната криза на ценностите и тоталната девалвация на журналистиката се задълбочава. Това отдавна е клише. Но пък от друга страна, и онези, които отразяваха възстановяването на Шумахер, бяха същите вещери.

Някой открадна медицинското досие на шампиона, измисляха си отвратителни сценарии, съпругата Карина накрая наложи пълно информационно вето над състоянието му, опроверга идиотските версии и заплаши със “съд до фалит” всяка медия, която публикува непотвърдени сведения. Чак мениджърът на Михаел се оплака, че не го пускат да посети пилота. Защото публичността в такива моменти не помага на никого, тя е злостна, цинична и неприлична като надраскан некролог.

Тук пък разкопаха гроба на убития бодигард, понеже се пуснал слух, че е заровен със скъп часовник, подарък от самия Митьо. Само този епизод да отразят в западните медии, чудна реклама правим на страната си, транспарант на един бандитски, алчен и обезверен народ.

И трето има, още по-лошо: сиромашките внушения на медиите, че когато си богат и известен, получаваш скъпо и правилно лечение. А бедните мрат в мухлясали болнични стаи в ръцете на некомпетентни и безхаберни доктори. Защо иначе ще набиват непрестанно колко струват на Очите флаконите?

Естествено, че като те познава цялата държава или целият свят, или си натъпкан с пари мафиот, имаш по-високи шансове за оцеляване. Ама то това важи и за всичко останало – летиш с частни самолети, ядеш екологично чиста храна, пиеш кафе в луксозни лобита на тихи хотели, не се блъскаш в трамвая и не те газят идиоти по пешеходните пътеки.

Бойко Борисов не изпрати хеликоптер на леля ми, а на Христо Мутафчиев, когато получи инсулт, защото е известен актьор, приятел, обичан човек. Оня доктор от Париж се е вдигнал заради Шумахер, защото е Шумахер, рядко на обикновен гражданин здравната пътека включва такива екстри. На кого въобще помага цикленето, че за Митьо има, а за нас не? Мярата я няма, няма го християнското смирение.

Що за занаят стана нашият? Без да знаят кой кого, защо и как, се хвърлят да разравят мършата, трофеи да носят, ценоразписи да вадят. Някаква смътна героична нишка се прокрадва на всичкото отгоре, вдъхваща респект към главатаря с пистолета, който лежи възнак тежко ранен. Стокхолмски синдром да не е?

Очите е участвал в престрелка с други бандити, бе, да не е бил на опера! Стреляли са с бандата му на паркинг в курорт, пълен с почиващи и дечурлига. За чий дявол е това тръшкане и треперене пред болницата, все едно е олимпийски шампион? Да коленичим ли, що ли?