Още в първия си мандат като премиер Ердоган ловко се превръща в олицетворение, аватар на своите сънародници, смятани за хора втора категория. И сега, изглежда, сякаш черпи сили от най-затънтените части на Анадола.
Поради това с още малко въображение той може да бъде оприличен на гиганта Антей от митологията, който получава невиждана мощ от допира с майка си земята Гея. Херакъл го сразява чак след като го вдига от нея.
Родил ли се е вече турският Херакъл?
Това се питат милиони модерно мислещи турци, чужди на бабаитската химера за славното османско минало. Те не могат да се примирят с ислямизацията на родината си, нито да повярват, че изградената от Ататюрк модерна държава ще бъде убита с кинжала на неоосманизма, че се завръща средновековното мракобесие.
Херакъл могат да бъдат масовите граждански протести, но по-скоро ще бъде армията. Засега те не успяват да отлепят Ердоган от земята, дори да го накарат да загуби равновесие. Не го помръднаха даже изригналите като вулкан през 2013 г. протести в Истанбул. Те се разраснаха като пожар и изкараха десетки милиони по площадите на 70-те най-големи града на Турция. Той потуши вълненията с почти еничарска бруталност.