Бойкотиран в Средец, той се дави в река Салеф.

Първият бойкот в световната история е дело на българите през 1189 г. Тогава император Фридрих I Барбароса оглавява Третия кръстоносен поход, който трябва да спаси от поругание Светите места. Те са завладени от египетския султан Саладин.

“Като настъпи пролетта, в цялата империя всички пътища се изпълниха с въоръжени мъже, тъй многобройни, като пясъка на морето, като звездите на небето”, пише хронист от Кьолн. Под знамената на Фридрих има около 120 000 меча.

На 11 май армията потегля. Унгарците я приемат с овации, но трудностите почват от границата с Византия. Император Исак II Ангел дава клетва да подпомага войните на Христа. Но не прави нищо, защото допуска, че пътьом те може да бастисат Константинопол.

По това време западните български предели са под ромейска власт, Асен и Петър още не са ги присъединили към българската държава. Пътят на кръстоносците до Средец е спъван от засади на местното население. То е крайно враждебно.

“Веднъж привечер със споменатия мерански херцог и 12 рицари вървяхме напред, като пазехме последните от групата; но внезапно двамата синове на един воевода на тая област почти със сто другари, като ни нападнаха мъжки и смело, дълго се сражаваха с нас с мечове и копия”, описва една от схватките духовник, който придружава войската.

Драгоманският проход е запушен с камъни и дървета. Рицарите трескаво ги прескачат и бързат към средищния град. Обещано им е, че там ще си починат, ще се снабдят с провизии и вещи от първа необходимост.

Челният отряд вижда крепостните стени и храма “Св. София”. Никъде обаче не се забелязват хора. Тевтонците намират градските порти широко отворени и влизат през тях. Вътре е мъртвило, няма дори куче да ги залае.

Епископ Дитпол от Пасау свидетелства: “В Средец не намерихме почти никакъв човек, тъй като по заповед на браничевския управител населението в областта бе избягало в планините и бе отнесло със себе си съестните припаси; там армията поради липса на вино начена много да слабее.”

Всички средечани се оттеглят в гористите склонове на Витоша и Люлин. Този маньовър е по-страшен от въоръжената съпротива, защото обрича рицарите на мъчително изтощение.

Войската на Фридрих Барбароса влиза в Средец на фаталния 13 август 1189 г. “Тя била измамена и подиграна. Разочарованието и негодуванието й било голямо, пише проф. Светозар Георгиев. Няма какво да се прави в София и няма защо да се стои в нея. Още на другия ден, 14 август, армията на Фридрих Барбароса напуснала града и се настанила на лагер в полето.”

Кръстоносците потеглят към Филипопол и след няколко месеца скитане из Тракия минават в Мала Азия. Тук нелепа смърт затрива императора. На 10 юни 1190 г. той се удавя в река Салеф.

Според легендата обаче Фридрих Барбароса не е умрял. Той спи в пещера, опрял глава на каменна маса, а брадата му стига земята. Един ден ще се събуди, за да върне старото имперско величие, вярва германският народ.