Гръцкият учен Кириакидис, автор на статията за нестинарството в Голямата гръцка енциклопедия, пише, че то произхожда от Северна Тракия и е остатък от оргиастичната Дионисиева обредност. Според него през Средновековието нестинарството е било познато на българите.
Първи за храма на Дионисий споменава Херодот, който пише за тракийските племена, обичаите и светилищата им. Откроява обаче едно, което в древния свят е равно по слава на прорицалище на Аполон в Делфи:
“Сатрите, доколкото знам, не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични воини. Те държат прорицалището на Дионисий, то се намира на висок връх в планината. Измежду сатрите с прорицания в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в Делфи; няма нищо различно”, пише Херодот.
Друго важно сведение за прорицалището на Дионис от I век пр. Хр. е оставил римският историк Светоний Транквил. В труда си “12-те цезари” той говори за порочеството, дадено там на бащата на първия римски император Октавиан Август. Той командвал войските на Рим в Тракия. Ето думите на летописеца: “Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената гора на Дионисий и се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар”.
Бъдещият покорител на Азия дошъл в храма на път за Персия. Цар Александър, щастлив от предреченото, подарил на светилището златната си карета заедно с конете, както и много триножници от злато, сребро и бронз, , твърди преданието.

За играта в огън в чест на Артемида, предположенията на учените за култа, че тете в "168 часа"