В нощта на 3 срещу 4 юни, деня на светците Константин и Елена по стар стил, традиционно се развихря огненият танц на нестинарския събор в странджанското село Българи. То официално е единственото място у нас, в което се е запазила автентичната традиция. Дали обаче това не е само на книга?
До края на 40-те г. на ХХ век тя наистина е жива тук и в близките села Кости, Граматиково и Бродилово, на народната власт я подгонва.

Нестинарството (на гръцки - авастенария) е елински и български обичай, чийто корени се губят в мъглата на хилядолетията. Най-вероятно е свързано с мистериите в чест на бога на виното и оргиите Дионисий, почитан и от траките.
Тук някъде, вероятно в Родопите, е било

прочутото му в древността прорицалище, където жреците гадаели с огън.

Както свидетелстват Херодот и Светоний в него е предречено с издигане на огромни пламъци, че Александър Велики и Октавиан Август ще завладеят света.
Обичаят група посветени да танцуват боси върху жарава и да изпадат в мистичен транс наподобява по много неща дионисиевите мистерии. Доста е нелепо, че те са се затрили.
Колко тематично е, че Музеят на нестинарството в с. Българи е изгорял при пожар. Или това е просто знак от боговете?

Днес “нестинарството” е комерсиален продукт за туристическа употреба. В механи и заведения сексапилни моми и напети юнаци в носии се разхождат по жаравата като атракция за чужденците. Те умират да ги снимат и после се хвалят на какъв странен ритуал са попаднали. Най-пияните сами се втурват боси в огъня.
За съжаление автентичното нестинарство в България най-вероятно е изчезнало завинаги.

Убито е безмилостно от комунистическата власт през 60 те-години, когато нестинарите са заплашвани да не се отдават на мистицизъм и преследвани.
После обаче, с разрастването на туризма по Черноморието то уж е възстановено по разказите на една близо 100-годишна баба, която обаче е починала през 1970 г.
Православната църква го определя като бесовско тайнство, преклонение пред демони, езическа ритуалност и болна мистика. Но тя така и не е успяла да го унищожи за над 1000 години. А социалистическата държава го довършва само за няколко.
Официалната версия е, че последната истинска нестинарка, както я наричат на сайта на община Царево, баба Злата успява само часове преди да умре
да разкрие тайните на ходенето по огън на други жени от селото
Тя предава Богу дух на 31 януари 1970 г. Показателно е, че никое от 5-те й деца не наследява традицията от нея, както признават от общината. Но къщата й – сега превърната във вила “Нестинарка”, е в югоизточния край на селото и гледа към горите на Странджа, се казва в туристическите справочници.
Едва ли обаче само казаното от баба Злата в предсмъртна агония стига да се съхрани мистичната, невидима същност на нестинарството, да се предаде на непосветени тайната, която през вековете се пазела от малцина и те са подготвяли приемниците си с години.
Има ли го нестинарството, или днес то е комерсиална имитация на ритуал с цел да привлича туристи? Още повече че е патентовано като търговска марка от община Царево, която обхваща административно и землището на “последното село „, съхранило древната традиция.

Да надникнем на събора , който се смята за последна изява на танцуващите по огъня на страниците на хартиеното издание на в. "168 часа".