Пенчо Далев откри в него антираков пептид, но други го патентоваха като лекарство

Българският млечен бацил може да излекува рака, но българската злоба и завист постоянно го насаждат. Те са причина както в литературата, така и в медицината България все още да няма Нобелов лауреат.
Лактобацилус булгарикус триумфално шества по света във всяка кофичка кисело мляко, но неговият откривател и кръстник д-р Стамен Григоров така и не получава признание в родината си приживе. Дори напротив - всячески му пречат да лекува болни от туберкулоза със създадена от него ваксина. "Как българин шъ ликува охтикътъ?", отрязват го от дирекция "Народно здраве". Ваксината е второто голямо откритие на д-р Григоров, което директорът на института "Пастьор" Албер Калмет и неговият ученик Камий Герен избързват да патентоват и така си я присвояват. От 1921 г. с нея по цял свят се лекува туберкулоза. Представлява омаломощен щам, извлечен от млякото на туберкулозна крава и препосят 230 пъти в продължение на 14 г. Нарича се BCG, съкращение от "Бацил на Калмет и Герен". Тази ваксина е по-нестабилна от Григоровата, тъй като е с живи бактерии. Въпреки това световната слава остава за французите.
Великата българска бактерия за пръв път е рекламирана по света от нобелиста Иля Мечников. Това става година след откриването й от Григоров. Мечников обявява, че тя удължава живота и поради това именно в родината й България има най-много столетници. Ученият обяснява, че стареенето е болест. Тя се причинява от загнили в дебелото черво остатъци от храната, в които се развъждат токсични микроорганизми. Българският бацил обаче ги изтребва. От този момент до края на живота си Мечников всекидневно яде българско кисело мляко.

След десетилетия в лаборатория на софийската болница ИСУЛ случайно или не д-р Иван Богданов открива, че българският бацил лекува карцинома
на Ерлих и саркома 180 на Крокер, присадени на бели мишки. Това са най-смъртоносните видове рак и поради това се използват за опити с животни. Те бързо образуват подкожни тумори по гърба с размер до 2 см. Но след третиране с българския бацил при 30% от мишките за 7-10 дни туморът се уплътнява, изсъхва и пада, язвата от него зараства и кожата се покрива с косъмчета.
Този резултат е докладван на симпозиум в Прага през 1959 г. и предизвиква сензация. Аха, значи в българския бацил има някаква феноменална антиракова съставка! И Богданов посвещава живота си на нейното търсене. Веднага с подписа
на Тодор Живков
(със зелено мастило) излиза решение на Политбюро на ЦК на БКП и му откриват цял институт "за противоракови антибиотици". Слагат го за директор, а за шеф на химическата лаборатория в него през 1962 г. той кани младия учен Пенчо Далев. Оттогава двамата работят съвместно почти 20 г., като Богданов нарежда какво да се изолира, пречиства и идентифицира, за да се установи химичната структура на "антибиотика". Директорът следи всеки ден протоколите за въздействието на отделните фракции при всеки експеримент с мишки, като всяка мишка си има личен картон.
Богданов обаче си е внушил, че активното вещество в бацила е в нуклеиновите киселини. Той дори подготвя и поддържа патент за това от 1972 г. насам, макар това изобщо да не се потвърждава при опити. Напротив, колкото по-богати на ДНК или РНК стават фракциите, толкова по-неактивни са те. След години тежка, денонощна работа е изолирано и изпробвано всичко от вътреклетъчното съдържание на лактобацилус булгарикус - киселини, белтъци, полифосфати, но активната съставка убягва, а Богданов отказва тя да бъде търсена другаде. Тогава химикът Далев на своя глава започва да изолира вещества от клетъчната стена и дори пише статия за тейхоевите киселини от нея в научно списание на БАН.
През 1964 г. в института идват двама японци от "Кийова Хако" - първия в света производител на аминокиселини (глутаминова и аспаригинова). Тази фирма създава
най-добрия за времето си антираков антибиотик
Митомицин С. Негов откривател е д-р Шигетоши Вакаки. По негова поръка японците се интересуват от работата на Богданов и Далев и ги канят да занесат щамове в Токио. Междувременно, понеже от славния бацил вече силно замирисва на долари, институтът е прехвърлен към ТЕКСИМ, чийто директор е назначеният за капиталист Георги Найденов. В продължение на 2 месеца в Мишима двамата учени работят с изолиран от японците лизозим. Това е ензим в яйчния белтък и в очната лигавица, който пази яйцето и окото от инфекции, като разтваря клетъчните стени на микробите и така ги убива. Оказва се, че лизозимът разтваря и стените на българския бацил, като
антираковото му действие
се пренася в разтвора
И макар активното вещество в него така и да не е изолирано, Далев вече е твърдо убеден, че то е в клетъчната стена на нашия бацил.

Как заради донос работата по научното откритие у нас е спряна, четете в хартиеното издание на "168 часа".