Меси ми звъни току що, вика: "Помагай, Дид, зверски сме го закършили с Марадона".

"Да не са ви набутали във Ве група?, тревожно питам аз, а той: "Не, по-лошо! Стойков ни е изтрил телефоните и на мен, и на Ромарио, и на Бекъм, не ще да ни чуе вече, нито да ни види".

"Оле, майчицееее", викам. "Елате да ви вържа по един червен конец, да не ви стигне харманлийското проклятие".

Те били на теферидж момчетата, нещо джиджи-биджи си организирали, мацки адски по розови бански, такива неща, и да вземат, че да отсвирят на Стойков бенефиса.

"Как, бе", чудя се и се мая. "Как ви даде сърце? Точно на легендата ли такъв игнор сте спретнали? Дето той се отрепва да ви ходи по бенефисите и по масрафите..." Обаче Меси ме прекъсва, гадно им станало, че ги нарекъл "капризни", скапало им се веселото.

"Какво ми е капризното, бе, всичко си имам, нищо не съм му искал?", ядосва се тоя мити Меси, голяма скица е. Казвам му - "Сипи си едно и дай да си пуснем няква музика. Ще му мине!"

*Коментарът е от фейсбук.