Пред очите ни днешният турски президент Реджеп Тайип Ердоган се превръща в антипод на първия президент и основател на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Обзет от грандомания, Ердоган е на път да погребе политическото наследство на Ататюрк. Той връща властта на моллите и се опитва да възроди Османската империя първо в границите на Турция, а после и в историческите й граници, като отсега запазва за себе си ролята на падишаха, а в перспектива и на халифа.
На България обаче това никак не й харесва, защото тя е най-яката крепост на кемализма извън самата Турция. С нея Ататюрк се оказва свързан не само чрез своя произход и не само чрез вярата си.
Тук той е оставил и сърцето си
Бащата на турците, както наричат Ататюрк, е една от най-ярките личности на ХХ век и изпъква като водач от световно значение. Сегашният му приемник пък има всички шансове да се запише в историята с обратен знак. Той е роден само 16 г. след знаменития си предшественик, но ги дели цяла вселена, отдалечила на светлинни години модерния европейски политик и визионер от днешния ислямист.
Парадоксалното е, че Ердоган, възпитаник на религиозното мюсюлманско училище “Имам Хатил”, живее и управлява днес и сега, а Ататюрк преди почти век бутна със замах изгнилия скелет на империята, създавайки на нейно място модерна Турция. Според изследователя Пери Андерсън мащабите и скоростта на офанзивата му срещу религиозната традиция са уникални в мюсюлманския свят. Ататюрк
отвява като буря властта на султаните
После излекува шоково “болника на Европа”, както е наричана Турция, и сега тя е регионална свърхсила. За около 15 г. Ататюрк прави това, което Петър I не довършва в Русия. В никоя друга ислямска страна не е имало такава ударна модернизация.
Доскоро делото на Ататюрк изглеждаше необратимо. И все още е такова, защото верните на кемализма в Турция са все още твърде много.
Ердоган се опитва с всички сили да възкреси призрака на Високата порта, да му даде плът, кости и мускули. На този фон изглежда малко странна оставката на турския премиер Давутоглу, който чрез книгата си “Стратегическа дълбочина” стана идеолог на ислямизма и на партията на самия Ердоган.Всъщност Давутоглу се оказа твърде умерен неоосманист и напусна заради прекомерните лични амбиции на Ердоган.
Сега вероятно турският президент ще сложи зет си за премиер, което и султаните не са си позволявали. Те даже са имали традиция, завещана от един от могъщ падишах, да назначават за велик везир, сиреч османски премиер, някой от покорените народи.
Ердоган играе на едро и във външната политика. Заплашва ЕС, че ще го наводни с бежанци, които ще променят не само етническата, но и религиозната картина в Европа. Така турският президент поставя целия континент зависим от Анкара по въпроса за бежанците. Икономическата криза обаче сигурно ще постави “новия крал на Европа” на мястото му, пише немският в. "Ди велт".
На 10 ноември миналата година Ердоган поиска Турция да има нова конституция. Това стана по време на възпоменателната церемония за 77-ата годишнина от смъртта на Ататюрк.
Доста неподходящ момент за такава заявка
Според западните медии това е решителна стъпка към мечтата на Ердоган да стане нещо като султан.
А именно Ататюрк е този, който отнема властта на последния турски султан и го прогонва в изгнание. През 20-те години на ХХ в. той е генерал-лейтенант, който излиза на турската политическа сцена. Оглавява Младотурското движение, взема властта и обявява Турция за светска република, премахва шериата, сменя азбуката и въвежда светското образование. Да поискаш в деня на смъртта му нов основен закон, е намек, че в него всичко това ще бъде задраскано.
Лозунгът на Ататюрк е: “Не е важно кой каква религия и етнически произход има - важното е да се чувства турчин!”. Това название през XVIII и началото на XIX век е било обидно към поданниците на султана. Но Ататюрк, както го нарича Народното събрание в знак на благодарност за реформата с арабските имена, успява да му даде нови измерения и да обедини чрез него различните мюсюлмански етноси на някогашната империя.
Този човек е неразривно свързан с България, може би на нея дължи една част от качествата на своята личност. Може би дори по-голямата. Тук той има три свои тайни.

Кои са трите тайни на Ататюрк, четете в хариетоното издание на в."168 часа"