Благой Атанасов е архитект и скулптор с международно признание. Завършил е Архитектура в София и Скулптура в Университета на Мериленд във Колидж Парк, САЩ . Преподавал е в Архитектурния факултет в София (катедра Обществени сгради и катедра Моделиране). Преподавал е Скулптура в Департамента за изкуство на Университета на Мериленд във Колидж Парк, САЩ. Специализира в Академията за приложни изкуства във Виена, класът на Вандер Бертони и Училището за изящни изкуства в Брюксел. Има много международни награди и изложби.

През 1979 г. ръководи работата по проектирането и строителството на монумента „Знаме на мира”- “Камбаните”, разказва той.

Архитект Благой Атанасов ни потърси с думите, че оспорва моралното и професионално право на скулптора акад. Крум Дамянов да се нарича не само ръководител на авторския колектив, но и автор на архитектурния ансамбъл “Знаме на мира”- “Камбаните”. “Моето лично мнение е че той не е част от авторският колектив.

Роднинските му връзки с Тодор Живков и Людмила Живкова както и предприемаческата му дейност в случая са единственото основание за това авторство. Истинските автори са: арх. Благой Атанасов, арх. Георги Гечев, скулптура Михаил Бенчев, инж Антон Малеев”, твърди арх. Атанасов.

-Aрхитект Атанасов, какво ви накара да реагирате така остро и да оспорите правата на един от вашите колеги в работата по монумента “Знаме на мира”- “Камбаните”?

- Основен повод беше, че в един и същи ден прочетох предложението за награждаване на акад. Крум Дамянов с орден “Стара планина” като автор на паметника “Камбаните” или монумент “Знаме на мира”, а като разтворих списание “Архитектура”, брой 6 от 2014 година, открих статия на арх. Таня Грешнова за “Камбаните” и прочетох силно съкратения авторски колектив, в който

моето име и името на Михаил Бенчев отсъстваха

Монумент “Знаме на мира” - “Камбаните” е един чисто архитектурен ансамбъл и не може човек, който не е архитект, да ръководи такъв колектив.

Има много специфична техническа и инженерна работа с всички инженерни специалности. Там имаше и много градоустройствени проблеми: пътища, паркинги, озеленяване.

- Какви са фактите, погледнати от вашата гледна точка?

- Крум Дамянов не е автор на монумента “Знаме на Мира” - “Камбаните” в София. По време на проектирането и строителството на паметника той беше на eкскурзия в Париж заедно със съпругата си Уляна Малеева, първа братовчедка на възложителката на паметника Людмила Живкова.

Това е една от най-големите авторски фалшификации в социалистическа България Истинските автори сме: арх. Благой Атанасов, арх. Георги Гечев, поканен от мен за съавтор на паметника и конструкторът инж. Антон Малеев. Автор на дизайна на кръглото тяло и българската камбана е Михаил Бенчев.

След приключване на проектирането и строителството Крум Дамянов се завърна в София, за да оглави колектива и получи своята една трета от архитектурния хонорар.

Крум зае своето място на ръководител на колектива, без да е присъствал и един ден по време на проектирането и строителството

За проектиране и строителство на паметника заедно с арх. Гечев бяхме наградени с Народен орден на труда - златен. Впоследствие моето име и името на Михаил Бенчев изчезнаха от някои публикации, посветени на този паметник.

Дори табелата с имената на авторите върху паметника някъде изчезна. Е ако това не е соц- реализъм, не знам какво е. Това е една от работите, заради която академик Крум Дамянов ще получи орден “Стара планина” - първа степен.

- Да започнем от самото начало. Как започна цялата тази история?

- Да тръгнем от лятото на 1979 г. Току-що беше приключил вторият тур на националния конкурс за паметник “1300 години българска държава” в Шумен.

Спечелилият колектив, на който беше възложена работата по строителството на паметника, беше: архитект Благой Атанасов, скулптори Крум Дамянов и Иван Славов. Точно по това време, малко след спечелването на вторият кръг на конкурса, се появи и идеята за монумент „Знаме на мира”-“Камбанте”.

Крум ми каза, че в разговор с Людмила Живкова тази идея е била обсъждана и проектът за “Знамето” ще бъде възложен на нас. Също така, малко след нашите първи разговори, той каза какъв голям проблем е това, че заедно с жена си заминава за Париж за доста дълго време, нещо като специализация, като екскурзия, не знам какво беше точно. Така че това, което направихме, беше

една бърза скица от стиропор

Само на високото тяло на паметника, едно много малко макетче, много далече от крайния проект.

- Направихте го заедно с Крум Дамянов?

- Да, заедно с Крум Дамянов, след което той замина. Аз получих възлагателно писмо от Комитета за култура, с което на Крум и на мен се възлагаше да проектираме този ансамбъл. Сроковете се оказаха много кратки, трябваше за много кратко време да се проектира и да се изпълни проектът.

До момента на закриване на самата Асамблея паметникът трябваше да е готов и завършен. Това означаваше, че цялата работа по проектирането и строителството продължи около месец и половина.

- Аз съм чел, че всичко става за месец...

- Нещо такова. Каква беше следващата стъпка? Аз, оставяйки сам, поканих един мой колега арх. Георги Гечев да работим заедно, след което направихме втори макет, който

трябваше да се покаже на ръководството на Министерството на културата

С този макет аз отидох да представя за първи път проекта официално в Комитета за култура.

Помолих с мен да дойде инж. Антон Малеев, който беше конструктор на проекта, за да не бъда сам.

Един хубав ден, не помня точната дата, отидохме в Комитета за култура, в една голяма зала, където

Людмила Живкова и всички нейни заместници

Главни секретари и т.н., мисля, че бяха около 9 души, се запознаха с първата официална версия на проекта. Главните сценаристи на цялата история бяха Людмила Живкова и Любомир Левчев. С Людмила имах още една среща при окончателното представяне на проекта в парк- хотел “Москва” и всички по-нататъшните контакти между мен и Людмила Живкова ставаха чрез Любомир Левчев.

- С какви впечатления останахте от срещите си с нея?

- Впечатления от срещите ми с Людмила... Една невзрачна като физика жена, с много смешна визия, с нещо като чалма вместо корона, заобиколена от кохорта слагачи и подмазвачи начело с Любомир Левчев. Тяхната песен беше: „Да, другарко Живкова, сега, другарко Живкова, добре, другарко Живкова.”

В крайна сметка те разгледаха проекта

Разговаряхме, имаше препоръки. Проектът се прие и се изпрати възлагателното писмо до Държавната комисия по скулптура, където трябваше да се явим, за да се даде оценка за хонорар и да може да се започне веднага проектирането.

Трябваше да се намерят специалисти от всички специалности за работа по един архитектурно- градоустройствен проект. Така започна проектирането, а веднага след това започна и строителството.

- Струва ми се направо невероятно всичко това, което разказвате...

- През цялото време Крум е бил извън България и не е вземал участие нито в строителството , нито в проектирането. Не знам точно по каква линия, но Крум Дамянов, както казах, е женен за Уляна Малеева, която е първа братовчедка на Людмила Живкова. Значи той е някакъв роднина, там от роднинския кръг на Живкови. Да обобщим. Крум беше човекът който осигури възлагането на проекта-

една чисто

предприемаческа дейност

След това с арх. Гечев извършихме цялото проектиране и строителство. На един етап, когато се появи ниското кръгло тяло, трябваше много бързо да се вземат решения за него.

Привлякохме дизайнера Михаил Бенчев и той с един детайл ни помогна много в решението на кръглото тяло.

Един много важен момент е, че малко след приключване на проектирането и преди започване на строителството в мен се роди една идея която значително подобряваше решението, въобще променяше целия паметник, спестяваше много пари, а всичко ставаше много по-бързо и по -хубаво. За да може да бъде лансирана тази идея, тя трябваше да се съгласува с Левчев. Той каза: “Не знам, трябва да минем през Крум.”

- Какъв беше проблемът да не можете да направите това, което сте решили?

- Тази идея трябваше да се съгласува с Людмила Живкова. Посредник беше Любомир Левчев.

Отбор юнаци аматьори

Решиха, че трябва да извикаме негово величество братовчеда на Людмила - Крум. Обадих му се няколко пъти по телефона да се прибере поне за няколко дена и да придвижим тази великолепна архитектурна идея. Реакцията беше доста безхаберна. Левчев му предложи и билет до София за няколко дена. Това също не помогна. „Ръководителят” не пожела да съдейства за подобрения на идеята. Обадих му се. Казах: “Круме, абе ела тук, много е важно да се преборим, за да подобрим още малко проекта.” Така или иначе, Крум не се появи. Идеята не беше приета.

- В какво точно се състоеше тази идея?

- Идеята беше половината от кръга, който е към София, да отпадне, да остане полукръг който да се отвори към града, а от София да нахлуе зеленина, която да влезе във вътрешното пространство, не да се затваря целият кръг. На мен това много ми харесаше и някак си

бях готов на всичко само и само да стане, но не можа да стане

Нито разговорите ми с Левчев, нито опитите ми да докарам Крум и да го убедя, че така е по-добре, не успяха. Както и да е.

- Не се ли опитахте да стигнете до Людмила Живкова с тази идея?

- Не, всички контакти трябваше да стават през Левчев. То и нямаше никакво време. Такава паника денонощна беше, такъв хаос, такъв

денонощен труд и напрежение...

Справихме се с всичко навреме. Заедно с арх. Гечев получихме Народни ордени на труда-златни. Свършихме проектирането и строителството и Крум се появи накрая. След като всичко беше приключило. Както вече споменах, Крум Дамянов се завърна в София, за да оглави колектива и получи една трета от архитектурния хонорар. Имаше един хонорар, който беше доста нисък за този обект.

- На каква стойност беше този хонорар?

- Мисля, че общата сума беше 18 000 лева. Ако го изчиляваме по строителна стойност... Обектът струваше 2 милиона и половина. Само като най-обикновено строителство хонорарът трябваше да е двойно или тройно по-голям, но Държавната комисия даде такава оценка. Трябваше да се дели хонорарът и Крум се появи. Попита как ще го разделим. Казах, че ще го разделим на три равни части. Крум донесе задачата, но не е участвал в проектирането и строителството. Така разделихме хонорара на три равни части, като една по-малка част имаше и за Михаил Бенчев. Той допълнително имаше хонорар за изработването на българската камбана и окончателния макет.

За работата по “Камбаните” след откриването на комплекса, четете в хартиеното издание на в.168 часа"