Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

ЖЕЛАНИЕ: Перата поиска да изпуши една цигара, преди патрулката да го върне у дома.  СНИМКА: ЕЛЕНА ФОТЕВА
ЖЕЛАНИЕ: Перата поиска да изпуши една цигара, преди патрулката да го върне у дома. СНИМКА: ЕЛЕНА ФОТЕВА

Районият съдия от Малко Търново Чанко Петков успя да изненада мнозина и най-вече прокуратурата, след като на 15 април пусна под домашен арест прочулия се като майстор на “свински опашки” Петър Низамов.

Седмица по-късно окръжната инстанция потвърди по-леката мярка и закотви скандално известният бургазлия вкъщи.

Както "168 часа" писа, 30-годишният бургазлия попадна зад решетките, след като разпространи сам в мрежата клип с брутално завързване на трима мигранти, а обвинението поиска за него постоянно “задържане под стража.”

Това пренесе събитията в най-близкия до границата с Турция град в Бургаска област. От години съдебната палата в Малко Търново не бе виждала толкова голям медиен интерес към съдебно дело, а жителите – протест. Заедно с Перата на юг потегли и част от агитката, която на 14-и разпъна плакати в центъра на Бургас.

Виковете на Низамов "Да живей България" при извеждането му от колата на съдебната охрана напълно се вписваха в очаквания "сценарий" на събитието. Дузина ентусиасти, сред които и сестрата на арестанта - Надя Василева,

развяваха знамена

пред входа на палатата

и подкрепяха главното действащо лице със скандирания: “Перата герой.”

Събитията в съда обаче излязоха от рамката на обичайното съдебно заседание за определяне на мярка за неотклонение и се превърнаха в подранил процес по същество. Това се повтори и на втора инстанция.

В съда пледираха двама юристи - Иван Стоянов, който често се явява в Малко Търново по свързани с бежанци казуси и Мартин Пеев от Варна, който придружаваше Динко Вълев при разпита му в полицията по образуваната проверка от Районна прокуратура Средец за първия граждански арест на мигранти.

Наблюдаващият прокурор Райко Стоянов акцентира върху познати аргументи, подкрепяйки искането си Низамов да остане за постоянно в ареста. Клипът, разпространен във фейсбук, заедно с показанията на мигрантите са основните доказателства на прокуратурата. "Мъни" е първата дума, която са чули чужденците, разкри прокурорът в кулоарите.

Вторият аргумент на Райко Стоянов е свързан с трите предишни осъждания на Низамов плюс едно административно наказание, а оттам и изводът, че има реална опасност той да се забърка в ново престъпление.

Адвокатите Пеев и Стоянов обаче се бяха подковали със съдебна практика на Върховния съд през последните 30 г., за да развият защитната си теза. Според тях Низамов няма опасност да се укрие и да извърши ново престъпление, тъй като има постоянен адрес, женен е с дете на година и 8 месеца, а за споменатите осъждания е реабилитиран по право.

Адвокат Мартин Пеев цитира решение на ВКС от 2015 г., според което, за да има престъпление по чл. 142, пострадалите е трябвало да бъдат лишени от правото да се придвижват свободно в пространството, а случаят с Перата не е такъв.

Пеев извади и

дело от 1995 г. , по което съдия докладчик

е бил Никола Филчев,

в което се дефинира задържането на престъпник за причиняване на вреди при неотложност. Според него клиентът му е действал именно в условията на неотложност, тъй като е имало риск престъпниците (нарушителите на границата - б.а.) да се укрият.

Задържаните от Низамов афганистанци са престъпници, в разпита си на 13 април те са признали, че са минали незаконно границите на няколко държави, на територията на страната са влезли като част от група от 25 човека с 4-ма водачи, никой не пита кой е виновен, че другите 22 са останали незаловени, заяви другият защитник - адвокат Иван Стоянов.

Според него нелогично се неглижира извършеното от мигрантите, за които не се знае със сигурност дали са афганистанци. Те дори скриха от съда датите си на раждане, подчерта юристът.

Защитата оспорва легитимността на разпитите заради неизяснената самоличост на свидетелите

Според адвокатите става въпрос за класически пример на "Параграф 22" - евентуалната среща с бежанци винаги е в минус за българските граждани: ако ги задържат, рискуват да ги обвинят в изземване функциите на силовите органи, а ако не ги - могат да ги съдят за това, че не са предотвратили престъпление, т.е. незаконно преминаване на границата.

Затова казусът "Перата" не засяга само него. Решаването му може да предопредели отношението и към бежанците, и към тези, които не са съгласни те да влизат безнаказано в страната.

През последните дни по темата се изказаха известни общественици, а експресен сондаж на "Алфа Рисърч", показа, че поне половината от българите харесват "Динковците" (разбирай и "Перите"), а близо 30% одобряват гражданските арести.

Двамата известни досега автори на т.нар. граждански арести Динко Вълев и Петър Низамов имат общи характеристики, но се и различават.

Основното е, че при Динко завръзване на бежанци няма, те обаче са накарани да легнат на земята. Това се вижда и на клипа: 11 мъже по корем в редица и три скупчени до тях жени. Има и регистрирано обаждане до 112.

При Перата тримата мигранти се движат обратно към границата и обаждане до 112 няма. Оправданието е, че в тази част на Странджа липсва обхват.

Пред окръжния съд адвокат Иван Стоянов бе категоричен, че техническа експертиза ще докаже - Низамов е пробвал да се свърже.

Има разлика и в криминалния профил

на двамата “герои”

Макар и реабилитиран по право, трите предишни осъждания на Низамов са факт. Той не крие близките си отношения с Рижите - в профила му във фейсбук има папка със снимки от времето, когато Калоян Стоянчов - Голямата Рижа беше жив. Полицията не е съобщила за криминални регистрации на Вълев. Оказва се обаче, че тъмното минало (а може би и настояще) на Перата не влияе върху подкрепата му. Наред с обичайните участници в протестите - хейтъри и лузъри, които просто харесват да са против, в агитките имаше млади хора с деца, още по-млади - момчета и момичета в ученическа възраст, както и бивши военни и членове на структури с амбиции за място в патриотичната ниша.

"Опитвайки се да смачкат него, искат да откажат българския народ да защитава границата си", категоричен е Владимир Русев от Българско народно движение "Шипка". Той е бивш военен, който в момента работи в структури, свързани със сигурността. Според Русев опасността е много по-сериозна, тъй като правителството не е подписало споразумението за реадмисия и не може да върне нито един бежанец, хванат на наша територия.

Целият материал четете в хартиеното издание на "168 часа".