Две събития особено ярко озариха изминалите десетина дни. Първо разбрахме, че лекарите във Фонда за лечение на деца са трупали пачки на гърба на тежко болните малчугани. След това се оказа, че родните тираджии ще паркират тежките си машини на българо-гръцката граница и ще развалят купона на стотици хиляди българи, които искаха да почиват на гръцкото море по великденските празници.

На пръв поглед между двата проблема няма нищо общо. В първия случай говорим за възможно най-гадното престъпление на този свят. Във втория гадното остава за хората, които са се решили да похарчат малко евра в южната ни съседка. И все пак скандалите на месеца си приличат по едно нещо - вдигна се черна и смрадлива пушилка, а май сега ще се окаже, че въобще не е голям огън.

Да си припомним отново какво точно разбрахме около случая с Фонда за лечение на деца. Хубаво е да го погледнем от погледа на обикновения гражданин, който гледа малко от сутрешния блок, после отива на работа, където прехвърля набързо най-популярните информационни сайтове и след това вечер се паркира пред телевизора за централните новини. Същият този средностатистически нашенец със сигурност е разбрал че:

а. Шефът на Фонда за лечение на деца е крал пари и заради тях са загивали деца.

б. Организирана е била далавера с настаняването на децата в европейските градове, където са били пращани да се лекуват. Примерът е за Париж - там държавата

плащала луди пари

за жилища за настаняване, при положение че наемите във френската столица били доста по-ниски.

в. Вече уволненият и разследван шеф на фонда Павел Александров кътал златни монети и часовници у дома.

Това бяха в общи линии основните неща, които се въртяха по медиите и възмутиха до мозъка на костите всеки нормален човек. Павел Александров със сигурност може отсега да си вземе наградата за най-мразения човек на годината.

Но ето че тъмният и задушлив дим започна да се разсейва и някак фактите придобиха различна светлина. Хората от обществения съвет, който контролира лекарите във Фонда и лично Павел Александров, излязоха и обясниха, че в действителност структурата е работила добре и е решавала светкавично най-неотложните детски случаи. След това и бившият здравен министър Мирослав Ненков обясни, че договорът за апартаментите в Париж е бил сключен по времето, в което Павел Александров не е бил шеф на фонда. Включи се и адвокатката му, която обясни, че

златните монети в дома на Александров са му наследство

В същото време онези хора, които нахвърляха най-черните обвинения в началото на скандала, сега някак странно замлъкнаха. Замълча и здравният министър. А от него се очакваше да се появи и да обясни на простичък език имало ли е наистина злоупотреби с парите за болни дечица.

Защото сега всичко е крайно объркано и онзи средностатистически нашенец едва ли ще може да се ориентира. В неговото съзнание е останало най-важното - един лекар е крал парите от болните момиченца и момченца и с тях си е купувал златни монети и часовници. И това обществено мнение не може с булдозер да бъде променено. Хората вече са чули, разбрали са, няма какво повече да им се обяснява. Ама Александров не бил сключвал договор за парижките квартири, ама децата са били пращани навреме в модерните европейски клиники, ама дядото на шефа на фонда му е оставил пендарите - кой се интересува от подробности. Свикнали сме да слушаме само началото на сериала, след това го оставяме да върви и му хвърляме по един бегъл поглед.

Ето как в България

лесно може да бъде сритан,

смазан, сдъвкан и после изплют всеки един български гражданин. Важното е в началото да бъде добре очернен, защото тогава публиката гледа с интерес и иска кръв. Впоследствие кой ти гледа дали са били събрани качествени доказателства, дали е имало осъдителна присъда...Вече са се появили нови интересни новини и хрътките са препуснали по техните следи. Само си спомнете колко шумни акции бяха организирани през последните години. Всичките до една с добре измислени имена от рода на

"бруталните", "лакомите", "насраните"...

Гледахме с кеф как спецполицаите натръшкваха бандитите, а после прокурорите уж ги разкостваха в съда и трупаха том върху том доказателствени материали. Е, какво стана? Я си спомнете кой от знаковите арестувани влезе в затвора? Мина и замина цялата тази шумотевица, босовете се прибраха по домовете си, а общественото съзнание все така леко върви напред през събития, без да поглежда назад.

И ако все пак някой по-буден гражданин реши да се заинтересува сега какво се случва със скандала с Фонда за лечение на деца в чужбина, няма да научи нещо ново. Срещу уволнения шеф на фонда тече разследване, после ще има дело, което е с всички шансове да се проточи с години. По-интересният извод е, че важната държавна структура вече си има нов началник, който беше избран буквално за няколко часа. Обявиха новия помежду другото, защото бяха заети да броят монетите в апартамента на бившия. Дано заместникът да е качествен специалист и по най-бързия начин да пребори всички съмнения заради

бързата му номинация

и още по-бързото му избиране.

Съмнения някак си се родиха и около широко рекламираната, но неосъществилата се стачка на тираджиите. И там имахме умела пиар акция, но вместо да избоде очи, тя беше създадена, за да изпише вежди. Сякаш от нищото се появи заплахата на превозвачите, че ще ни блокират у дома за великденските празници. И настана голяма олелия. Олеле почивката ми, олеле моренцето ми, олеле ол инклузива ми! Хората се чудеха пеша ли ще минават през Кулата и после на стоп ли ще пътуват до гръцките хотелчета, които са запазили отпреди месеци.

Но няма проблем,

държавното ръководство се намеси

в последния възможен момент. И спаси морето ни. Да, имало последно предупреждение от тираджиите, те щели да вдигат блокади при следващо своеволие на гръцките фермери, но на кого му пука. Морето е спасено и на всички нас ни остава да кажем едно голямо "благодаря" на умелите ни ръководители.

Сега те берат плодовете на народната любов, а враг номер 1 Павел Александров със сигурност ще трябва добре да помисли как ще събира и лепи парчетата на разбития си живот.