Цяла Провадия е настръхнала през последните 22 дни. Заради момичето, което изчезна и намирането й се оказа толкова трудна задача за полицията. И възрастни, и деца се страхуват, защото не знаят кой и защо посегна на Александра. И дали другите хора са в безопасност. Още повече като виждат, че ако нещо се случи с някого, трудно може да се разчита на помощ от страна на оторизираните за това.

19-годишният Красимир Г. Д. е с повдигнато обвинение за грабеж на 13-годишната Александра, придружен с убийство. Проверяват се и други задържани за съпричастност към отделни части от тежкото криминално престъпление. Директорът на полицията призна, че 22 дни никой не е търсил детето в сградата в центъра на Провадия, където е било убито и намерено накрая.

Патоанатомите са категорични, че смъртта е причинена с удушаване. Но как се стигна до фаталната развръзка?

Зла съдба

Домът на Александра е спретната къща, светеща от чистота. Самото момиче е родено в Провадия и е повече от скромно. Не ходи по заведения. Не само спи при баба си, но излиза от дома само с нея или кака си. Преди 3 г. майка й и баща й, които са на гурбет в Германия, се развеждат.

Ето какво разказаха за “168 часа” близки на момичето часове преди детето да бъде намерено убито:

“Само майка й се грижеше за децата. Баща й за 3 г. не е изпратил повече от 500 евро. Майка й е много сериозна и отговорна. Всеки месец пращаше пари. Преди няма и 40 дни дъщеря ми роди дете в Германия. Александра ходеше на училище, но наскоро я спряхме. Този месец майка й трябваше да дойде, да направи паспорти на нея и сестра й и да ги вземе с нея в Германия. Като разбра, че Александра я няма, е уговорила приятелка да гледа бебето, за да пристигне да я търси.

Наскоро бащата на Александра взе сестра си в Германия. Зет му я пребиваше – затова.      Да я спаси, но

остави на мъжа си

три деца

Когато баща й се върна, Али го набил и казал, аз ти избих един зъб, но ще ти почерня душата за цял живот.

Ние врагове нямаме. Как да не се съмнява човек в някой, който се е заканил така? Той имаше голяма амбиция към бащата на Александра.

Един ден Иван (имената са сменени заради течащото разследване) казал на Александра – Ела в кафето, свако ти те вика! Тя излезе и не се върна. Ей така – както беше с домашните дрехи.

После разбрахме от едно момче, че Александра е качена в сребристосива кола. Такава има свако й.

Веднага казахме в полицията, че

детето ни го няма.

Какво са правили, не знаем. Но нищо не се случи. Не я намериха. Казаха ни само, че на видеокамерите в града се вижда, че не е влязла в магазина, към който мислехме, че отива. Защо не са гледали на камерите, какво се е случило, кой я е взел и номера на колата, не знаем. Можеше да доведат полицейски кучета да я потърсят. Или поне да задържат хората, в които се съмняваме. Ако са виновни и с тях се отнесат строго в полицията, те сами ще си признаят.

Не знаем и дали провериха думите на един човек от Девня, че Петър я е качил насила в сивата кола. Той е сводник. Може да я е скрил при леля си в Чернево. Ограбил е златото й, продал го е. И сега не знае какво да я прави, как да я върне.

Всяка минута си мислим – ето, ще отвори вратата и ще се прибере! Но, не става! Душите ни изгоряха! Нямаме нито ден, нито нощ!

Посегнаха на Александра, защото е самичка. Няма закрила! Няма мъже зад гърба си! Няма и кой да я търси!

Ние тук – жените, ходим, питаме, но не я намерихме. Питахме много гледачки. Всички ни казват едно и също. Взел я е роднина и я държи в тъмна стая, без светлина. Портата му е зелена. Казват и името на свако й. Няма как всички да ни казват едно и също, ако не е вярно.

Мина толкова много време и няма никаква вест.

Какви други версии за убийството на 13-годишната Александра четете в  хартиеното издание на "168 часа".