Гео Милев е един от така наречените в нашата история безследно изчезнали. Само за няколко месеца през 1925 г. се изгубва дирята на стотици българи. Поети, журналисти, учители, юристи, лекари са ликвидирани и закопани в безкръстни гробове. Заличена е част от елита на нацията.
Това се случва по време на белия терор, който е функция на червения. На 16 април в центъра на столицата е взривен катедралният храм “Св. Неделя”. Експлозията е дело на Военната организация на Българската комунистическа партия.
Жертвите са около 150, десетки са ранените. Премиерът Александър Цанков иска възмездие. Строява генералите Иван Вълков и Иван Русев. Първият е военен министър, вторият - вътрешен. Двамата назначават за комендант на София капитан Кочо Стоянов. Директивата е “Око за око, зъб за зъб!”.
Кочо организира групи за специално действие. Освен началник и шофьор те включват “майстор примкаджия” и черноработници, наречени “облаци”. Командите тръгват по адреси още на 16 април вечерта.
Чукат, домакинът отваря. Да дойде за справка в полицията. Камионетка го откарва най-често в софийска казарма. Двама военни го водят в стая за разпит. Майсторът примкаджия Илия Ковачев свидетелства какво се случва по-нататък:
“Поставя се на един стол и срещу него сяда друг военен да води разпита. В момента, когато пита за името му или за други незначителни неща, например “Откъде имате този пръстен?”, военният, който води разпита, дава знак с ръка и веднага приготвените двама души с готова примка от връв за палатка надяват въжето на шията и го опъват в противоположни посоки, докато му спре сърцето.”
“Лицата - продължава палачът, - които са го довели на разпит, стоят близо до коленете му, готови да го притиснат при случай, че започне да мърда. Хората, определени за слагане на примката, винаги стоят зад жертвата, за да не бъдат забелязани. Когато някой от екзекутираните биваше по-силен физически и правеше опит да се надигне, тогава се струпваха да дърпат връвта повече хора. Телата на обесените веднага се прибираха и поставяха в чували, докато са още топли и се сгъват. Чувалите се завързваха със същата връв, с която бяха обесени. За по-голяма сигурност слагахме на врата им техните собствени колани.”
Поетът Гео Милев никога не е бил член на комунистическата партия. Той обаче е осъден за “насаждане на класова омраза” с поемата “Септември”. Присъдата е една година условно, 20 000 лева глоба и лишаване от граждански и политически права за две години. “И примка на шията!”, подшушват магистратите на Кочо Стоянов.
След като Гео е задържан, брат му няколко пъти ходи при директора на полицията Владимир Начев. Земляк е, ще помогне, надява се наивникът от Старозагорско. “Изглежда, че неотговорни фактори са взели брат ти и трябва да се предполага най-лошото”, измива си ръцете онзи.
Примкаджиите секват дъха на поета в Артилерийския полк и го хвърлят в яма край “Илиянци”. През 1954 г. там е намерен череп с голям отвор над дясната вежда, останки от чувал и въже. От черепа изпада една синя стъклена зеница.
Това е изкуственото око на поета, имплантирано след тежкото му раняване в Първата световна война. Войната за обединение на отечеството. Което крайнолевите и крайнодесните разделиха с цената на стотици безследно изчезнали.