Стана ми нещо и затова така правех, но обещавам, че повече няма да правя така!" С тези думи Милко, изнасилил и убил по особено жесток начин 20-месечната си дъщеричка, изчерпа осъзнаването на вината си и тежестта на извършените престъпления пред съда.

Като процедурен трик за намаляване на наказанието определи прокурорът признаването на вината от страна на подсъдимия.

Виновен – но не съвсем След като получи правото на съкратена съдебна процедура за изнасилванията, побоя и убийството, Милко отново пробва да лансира тезата, че детето е убито от майка си. Същото пробва и по време на разследването въпреки безспорните доказателства за извършеното от него.

В случаи като с този на Милко Стоянов, който преди дни получи присъда от 28 г. затвор за изнасилване и убийство на 20-месечната си дъщеричка, затворът не може да изпълни основното си предназначение – да промени личността на насилника.

За това е категоричен психолог доц. Маргарита Бакрачева. Според нея личностните промени са толкова необратими, че нищо в посока социализиране не може да се промени

За дълбочината на изродската същност на осъдения са категорични и изводите от съдебнопсихиатричните експертизи. Според мнозина зверствата, извършени от Милко не могат да са дело на същество, което е хуманоидно в общоприетия смисъл на понятието.

Милко Стоянов получи присъда от 28 г. лишаване от свобода, които да изтърпи при специален режим за продължавани престъпления – изнасилване и побой над невръстната си дъщеря в рамките на 9 дни, довели до кома и смърт на детето. Сравнително леката присъда за причиненото, което е било изключително мъчително и болезнено за жертвата, извършено с особена жестокост, бе постановена по съкратена съдебна процедура. След като изцяло призна вината си, подсъдимият получи законното право наказанието му да бъде намалено с една трета.

На 8 юни 2015 г. детето почина след 7 дни в кома, причинена от издевателствата на баща му. Милко е млад, здрав мъж. Криминално проявен за кражби и причинена телесна повреда, но неосъждан. Не работи. Изключително агресивен. Няма нито един приятел. Живее в ромската махала „Максуда” във Варна с майка си и баба си. Къщата им има 2 стаи. Има семейство – жена и дъщеря. Според съдебнопсихиатричните експертизи той е насилник, който търси и намира жертви.

Пропилени шанс за живот

Превърнал е в лесна жертва детето си веднага, след като то се връща с майка си от Франция. Станка е родена във Варна. На 3 месеца майка й я взема и заедно с вуйчо й и дядо й заминават за Франция. Там мъжете работят в строителството. Година и половина по-късно майката решава да се върне при бащата. Според роднините й – защото детето много му липсвало и така е редно – семейството да е заедно.

Според вуйчото на Станка обаче Милко е крадец. Изкарва само по този начин пари. За препитанието му отговаря майка му, която проституирала. Самият Милко дори се дрогирал с парите от престъпленията си.

До връщането на Станка и майка й Милко е убеден от собствената си майка, че детето не е негово. Това според разследването е поводът да започне системни издевателства над малкото същество.

Пребивал я е и я изнасилвал, докато изгуби съзнание. После я слагал под течащата вода на чешмата, за да се свести и продължавал. Преди това пребивал жена си, връзвал я на стол и залепвал с тиксо устата й, за да не може да вика за помощ.

Никой от разследващите, обвинителите и съдиите, които са имали достъп до цялото дело, не желае да коментира в подробности мъченията, на които детето е подлагано поради ужаса, който ще изживяват, докато разказват. Случаят е трагичен и заради шанса, който Станка е получила с живота във Франция, пропилян от майка й, връщайки я в България. 

Мълчаливият свидетел

На всичко отгоре, случващото се в едната стая свидетел ставала бабата на Милко. Тя живее в другата стая на къщата. От страх и за да не се бърка на внука си, жената остава мълчалива и безучастна към всичко, което вижда и чува. На деветия ден майката успява да се освободи и да извика съседи на помощ. В този момент

Станка вече е в кома

Детенцето така и не се връща в съзнание въпреки изключително квалифицираната медицинска помощ и напуска този свят. При аутопсията докторите преброяват не по-малко от 11 удара в главата, над 30 удара по ръцете и краката и над 20 удара по тялото. Патоанатомите са категорични, че Стоянов удрял и блъскал детето, включително и в земята, системно и с особена свирепост. Той намери непримирим защитник в кулоарите на съда в лицето на майка си. Същата, която е внушила, че детето не е на сина й. Тя псува журналистите, заплашва рода на майката с кървава вендета. Дори „отскочи” до махалата, за да доведе биячи, които да се разправят със снаха й и роднините й.

"Какъв човек си! Съдят сина ти за убийството на детето му! Вместо да си наведеш главата и да мълчиш, ти продължаваш да се държиш като него", упрекна я вуйчото на убитото момиченце.

"Ние работим във Франция. Сестра ми беше при нас. Гледахме я със Станка - разказва той. - После тя реши да се върне във Варна. И изведнъж – гледаме по телевизията – детето ни убито. Не мога да се сетя какво почувствах тогава. Но искам доживотен затвор за този убиец. Взе сестра ми за жена, пита ни – както е реда.

Съгласихме се, въпреки че тя щеше да му е втората жена. Но нищо не работеше, крадеше и се дрогираше. За това взехме сестра ми – Янка, с нас. Но защо й разрешихме да се върне. Сега Янка е сама, няма нито мъж, нито дете!"

Самата Янка според роднините си не е ходила на училище. Много трудно говори български, но определено добре се справя с турското наречие, което говори обкръжението й. "Да, мъчно ми е за детето! Той го уби! Затова искам смъртна присъда", коментира Янка, пропуснала липсата на този вид наказание от времето, преди самата тя да се роди.

Защо подозират, че извергът може да не е човешко същество - четете в хартиеното издание.