Защо световните класации не измерват правилно богатството и щастието на българите.

Hа класации не бива да се вярва сляпо, защото нищо, което е набутано в графи и таблици, не е такова, каквото изглежда.
Ето например тези дни се явява поредното изследване за бедността на Евростат, от което нашите медии вадят новината, че в Северозападна България са по-клети, отколкото хората на остров Майот в Индийския океан. Ползват думата “туземци”, за да засилят контраста от расовото превъзходство, а най-трептящото заглавие по темата въплъщава остър социален конфликт - “Туземците на Майот богатеят, а в Северозападнала България?”.
Потрес с незабавен ефект – читателите вдигат вежди и започват първосигнално да се вайкат: “Вярно е, наистина в Северозападна България е страшно, все едно война е имало…”
Ама чакайте! Защо никой не се интересува
какво, аджеба, е Майот?
Как така обществото безкритично приема, че го сравняват едва ли не с маймунарник на другия край на света? Не е ли по-разумно първо да се провери къде е този остров и къде сме ние, пък тогава да се плаче?
Става въпрос за сравнително малък вулканичен рай, потънал в зеленина и в прегръдките на тюркоазени лагуни – къс земя от Коморския архипелаг, колонизиран от французите през 1843 г. 130 години по-късно се провеждат два референдума за независимост, но гражданите на Майот ги отхвърлят и си остават под френски флаг. В уикипедия днес пише за острова следното: “Той е първият френски департамент с мюсюлманско население над 95% и първият, който изцяло замества една правна система (шериат) с друга, в случая с френската.”
Сравняваме се значи с колонизирани европейци, които разполагат с уникално чиста екосистема, живеят сред застрашени от изчезване животни и растения, от цял свят туристи се стичат, за да се гмуркат край кораловите им рифове, да наблюдават миграцията на китовете и костенурките, да се излежават на невероятните им пясъчни плажове…
Че то една кафемашина да сложиш на някоя майотска улица и ставаш бизнесмен! А в Северозападна България, освен да си купиш фолксваген на старо и да го тунинговаш, не е останало кой знае какво друго за предприемане.
Освен това не е вярно, че “богатеят” на Майот, просто добре поминуват покрай неизбежния приток на посетители и пари. Така че
сравнението е нелепо
и направо абсурдно:
пресни лангустини по френски и монтански пилешки трътки на фурна!
Същата дилетанщина се наблюдава и в едно друго изследване от 16 март, дело на Института за Земята към Колумбийския университет, цитирано от Ройтерс. Измерват щастието на народите и съобщават, че Дания измества Швейцария от първото място. В челната десетка подреждат, естествено, най-уредените и богати общества: Исландия, Норвегия, Финландия, Канада, Холандия, Нова Зеландия, Австралия и Швеция, а ние сме чааак на 134-то място.
От 4 години американците го провеждат това проучване и нещо все не могат да засекат вярно българския индекс на щастието. Явно не задават правилните въпроси. Игнорират актуалната европейска статистика, че у нас през 2015 г. се падат около 400 автомобила на 1000 жители. Не вземат предвид, че по пазаруване на коли, оптичен и безжичен интернет сме сред първите на континента. Никой не ги е информирал, че само за последния национален празник 3 март българите похарчиха над 130 милиона лева за пътувания и почивки, 330 000 души напуснаха домовете си, за да прекарат празничните дни другаде.
Това нещастие ли е? Да не говорим, че около 70 процента от населението ни разполага с недвижима собственост.
Не,
това са все грешни класации, те не отразяват изобщо реалното положение в нашата родина. Напълно несъстоятелно е да се мери степента на щастието, трябва да се търси кои са най-нацупени в света. Тогава няма да имаме стигане.
Майот с всичките си плажове, китове и баобаби ще замине на дъното на таблицата, а ние, членовете на Европейския съюз, дето измислихме компютъра и изпратихме човек в Космоса, ще се гордеем с пословичния си мързел, тоталното отсвирване на образованието, морала и религията, пълното безхаберие към собствените си проблеми, завидната липса на предприемчивост и най-вече нестихващото покъртително оплакване.
Нас проучванията изобщо не могат да ни разгадаят, защото се развиваме в съвсем различна плоскост от другите нации, без да се стремим към съвършенство.
На онзи остров се тълпят зоолози и биолози заради застрашения от изчезване сив бамбуков лемур, птицата дронго, прочутите баобаби и кокосови палми. А в Северозападна България вдигнаха шизофренен парк за един милион лева пред входа на пещерата Леденика и едва смогват да привлекат местните съботно-неделни екскурзианти.
Българската бедност е предимно духовна,
точно от тази нищета се е родила пословицата ни по адрес на всички чужденци: “Лесно им е на тях, щото са прости!