Страховитата катастрофа на пилота на Фернандо Алонсо (“Макларън”) в австралийската GP със сигурност вече е в топ 6 на актуалната класация за най-ужасяващите катастрофи във Ф1. В тази неделя обаче двукратният световен шампион е обядвал с Бог, защото нищо друго не би могло да го запази жив сред руините на неговия болид.
В мрежите ударът му в задното колело на болида на Естебан Гутиерес е един от най-гледаните клипове, а снимката на испанеца, който шокиран чете австралийския “Хералд Сън”, е събрала повече от 1 900 000 харесвания в неговата Инстаграм страница. На две страници от край до край австралийският всекидневник е поместил снимката на “летящия МР 4-31” със заглавие “Щастливият човек е жив”.
Преводът щеше да бъде далече по-точен, ако в заглавието бе използвана думичката “късметлията”. Защото и в началото на миналия, и в началото на този сезон не късметът, а сякаш мистър Мърфи седи заедно с испанеца в неговата състезателна кола. През 2015 г. Алонсо започна тестовете с мистериозна, необяснима и до този момент катастрофа на пистата край Барселона. Сега една дребна грешка го запрати в предпазните ограждения със скорост, която бе близка до онези на Сена и Ратценбергер (виж карето с петте най-страшни катастрофи).

След близо 65 шампионата във Ф1 и записани общо 924 състезания, колкото и да бъдат усъвършенствани техническите възможности на колите, независимо от непрекъснатите мерки, които ФИА взема, за да обезопаси състезателите, Ф1 продължава да бъде в първата шестица на спортовете, носещи най-висок процент на риска.
Справката с действащите нови норми за сигурност показва, че при променените изисквания за здравината на болидите на федерацията клетката, в която седи пилотът, може да издържи до 54 т. на челен удар.
Ако той е вертикално, клетката ще издържи 90 т, а страничните удари до 51 т. се смятат за напълно безопасни за състезателя.
Онова, което все още остава необяснимо за случая “Алонсо”, е през каква пролука в развалината испанецът успя да се промуши, за да напусне болида – при това сам и без никаква чужда помощ? Защото е сигурно, че при подобна катастрофа и с използването на системата “Хело” (стоманена рамка пред и встрани от главата на пилота – бел. ред.)
испанецът щеше да си остане заклещен в кокпита, без да може да излезе
и да се шегува, че е побързал, за да не се тревожи майка му.

Така или иначе тази катастрофа тепърва ще бъде обсъждана широко сред публиката, но много по-обстойно между експертите на техническо равнище. Защото и в този случай –
(вижте в мрежата поредицата от снимки
при полета и двете завъртания на колата)
– каската на Алонсо е видимо над ограждащите главата му бордове.
Уязвимостта на състезателите все още остава същата като тази при Жул Бианки (драмата с неговия удар в главата през 2014 г. в GP на Япония), а домакините от Австралия са не по-малко късметлии от Алонсо, че на пистата “Албърт парк” Ф1 не регистрира смъртен случай №51.

Два от общо петте случая на най-страховити катастрофи във Ф1 са завършили с фатален изход. Това са и най-ужасяващите гледки в най-атрактивната, но и най-опасната от всички автомобилни дисциплини.
През 1973 г. GP на Холандия, “Зандвоорт”. Картината, при която болидът на Роджър Уилямсън е обхванат от пламъци разтърсва света на Ф1 и гласовете за неговата забрана са толкова силни, че съществува реалната възможност държавите да забранят състезания на своя територия. Въпреки трагедията с Уилямсън, само Дейвид Пърли спира до мястото на инцидента и се опитва да помогне с каквото може. Останалите продължават своя “бизнес” на трасето.
През 1976 г. GP на Германия, “Нюрбургринг”. Липсата на мерки за безопасност на пилотите става причина катастрофата на Ники Лауда за една бройка да се превърне в смъртник №35, след като неговото “Ферари” се превръща в огнено кълбо, от което австриецът успява да се отърве обезобразен, но все пак жив. Седмица преди състезанието пилотите са готови да го бойкотират заради нищожните мерки за сигурност на германското трасе.

През 1994 г. GP на Сан Марино, “Имола”. За двата дни на уикенда това състезание взема две жертви. В събота – Роналд Ратценбергер, в неделя – Аертон Сена. Въпреки смъртта на Ратценбергер квалификацията в събота не е спряна, а след фаталния за Сена удар с 250 км/ч състезанието е рестартирано. Организаторите крият за драмата, докато Шумахер триумфира усмихнат на стълбичката, без да показва, че знае за смъртта на големия си съперник.
През 2007 г., GP на Канада, “Жил Вилньов”. Полякът Робер Кубица се врязва в предпазната мантинела с ужасяващите 300 км/ч., предницата на болида е разрушена, а краката на пилота висят във въздуха! След кошмарната въздушна акробатика Кубица оцелява единствено с изкълчен глезен, мозъчно сътресение и кошмари от преживяното. Кадрите от катастрофата са като от филм на ужасите, който Кубица обаче ще преживее пак, катастрофирайки като рали пилот в Италия.

През 2012 г., GP на Белгия, “Спа-Франкоршан”. Ако до австралийското състезание Алонсо се е стряскал на сън, то това е заради стоварващия се на предницата на неговото “Ферари” болид на Ромен Грожан. Французинът минава за един от най-безразсъдните пилоти и за да спаси болида си, се подпира в този на Люис Хамилтън, прелита над главата на Перес и с края на колата си закача шлема на Алонсо. Страховитото белгийско меле минава без сериозни, а само с потрошени автомобили.