От покушението над папа Йоан - Павел II на онзи 13 май 1981 г., та чак до днес е ясно, че във всеки голям международен проблем има и българска следа.

Иван Славков-Батето се превърна в изкупителна жертва за всеобхватната корупция в световния спорт. Нашите цигани пък бяха припознати като най-големите душмани за модерните европейски страни, преди да тръгне бежанската лавина от Сирия, Ирак и Афганистан. Наши хора изядоха патиците и изловиха рибите в английските езера. Калашници от родните оръжейни заводи пък бяха заподозрeни като съучастници на терористите, извършили кървавите атентати в Париж.

Европейците сякаш свикнаха, че дойде ли голяма беда, е най-добре бързичко да я запишат на сметката на българите, дори и последвалото разследване да покаже съвсем различна истина. Не беше ли така по време на процеса срещу българина Сергей Антонов, който беше заподозрян от италианските власти като главен помагач на Мехмет Али Агджа в организацията и осъществяването на атентата срещу папата. Шумният процес през 1985/1986 година се превърна в едно от най-кресливите пропагандни събития, използвано и от двете страни на "желязната завеса". Италианците така и не успяват да докажат съпричастността на Антонов, но не го и оправдават. От своя страна комунистическата власт жалее за нерадостната съдба на сънародника ни, но не прави достатъчно той да получи обратно нормалния си живот. В крайна сметка Сергей Антонов губи здравия си разсъдък и умира в пълна самота, а целият свят и днес се сеща за "българската следа", когато отново се отворят старите архиви от покушението над папата. Дори посещението на Йоан - Павел II у нас през 2002 г. не успява да заличи мазното петно върху репутацията ни.

Европейците вече са твърдо убедени, че сме замесени във всички големи световни престъпления и просто търсят поредните примери да докажат тази си теза. В един момент антибългарската пропаганда се превръща в успешен бизнес на медии и политици във Великобритания. Англичаните винаги са били царе на номера да правят от мухата слон, а нашата раздърпана татковина сякаш им се поднася на тепсия. И в един момент от антибългарските изказвания започват да се правят добри пари. Първи се усетиха вечно търсещите сензации таблоиди на Острова.

Най-големите вестници държат ниска цена, но за сметка на това се радват на огромен тираж. Тълпата от английски бачкатори и изтънчени лордове всяка сутрин засяда тежко във WC-то с желанието да прочисти стомашно-чревния тракт и да научи кой какви ги е свършил на домашната и международната сцена.

Печатните издания изпитват постоянен глад за истории, които да бъдат поднесени под формата на сензации. Да, на Острова има достатъчно богати футболисти и жадни за бърза печалба курви, но понякога и те сдават багажа и не произвеждат достатъчно интересни новини. И ето че в този момент островитяните обръщат поглед към България. Страната ни вече се е превърнала в примамлива дестинация за английски пенсионери, които са решили да инвестират част от спестените пенсии, за да си купят къщичка в дълбоката българска провинция и да си живеят царски до края на дните си. Английската колония започва да разказва на близки и приятели за своите преживелици в България, за срещата си с гладни циганета, които са готови на всичко за една кутия цигари, която да занесат на татко.

Таблоидите усещат къде е мекото на хляба и все повече започват да пращат свои журналисти в България, за да търсят интересни истории с участието на техни сънародници. Много скоро бизнесът се разраства.

Преди няколко години авторът на статията имаше шанса да отиде на кратка командировка до Лондон, спонсорирана от "168 часа". В английската столица имаше уредено и посещение на редакцията на най-тиражния всекидневник "Сън". Домакините не се оказаха особено любезни, но все пак разкриха част от своите принципи на работа.

"Много малко от колегите са на трудов договор. Разчитаме предимно на външни сътрудници, които ни носят своите истории. Предимството ни е, че можем да платим повече от конкуренцията за най-интересните материали. Преди дни наши войници загинаха в Ирак и един от външните сътрудници се беше свързал с майката на едно от момчетата и беше записал нейната изключително разтърсваща изповед.

От друг вестник му бяха предложили добра цена, но ние вдигнахме още мизата и така получихме тази житейска драма. Ако се случи нещо интересно на българска територия, ние също ще платим добре, за да имаме ексклузивните права за отпечатването й", обясни тогава опитният английски журналист. Не само във в. “Сън”, но и в изключително популярния седмичник "Нюз ъф дъ уърлд”се бяха специализирали да се захранват с подобни истории.

Но какво щеше да се случи, ако един ден всички английски пенсионери у нас бяха решили да си останат по къщите и да не правят нищо сензационно. Няма проблем, новината просто трябва да се създаде. Кореспондентите на английските таблоиди се изхитриха да обикалят циганските гета и да предлагат пари на майки, които да разказват, че си продават децата за жълти стотинки. И ето че на Острова бързо научиха как в най-бедната страна от Европейския съюз децата се продават на килограм живо тегло. Важното е новината да излезе и да хване дикиш. Кой ли след това ще тръгне да проверява тази циганка наистина ли е имала дете, обявила ли го е за продан, имало ли е кандидат-купувач, намесили ли са се службите....

Кой друг спечели на Острова от хвърлянето на кал по България четете в хартиеното издание.