Едно от нещата, които най-леко ми се удават, е да неадекватсвам. Иде ми отръки като на Микеланджело Сикстинската капела. Много по-често съм печелил с неадекватство и чар, отколкото само с чар (римейк на "На нашата улица се разбирахме много по-добре с добра дума и пистолет, отколкото само с добра дума").

Та ходя си аз по "Раковска" и ми се образуват в черепното пространство по шест идеи в минута, от които три са абсолютно гениални, две са блестящи и останалите седем са потресаващо тъпи... опс, точка.

И решавам изведнъж, че трябва да снимам в студиото си на "Сточна гара" Татяна Лолова. Защо? Защото по това време си бях внушил, че на Татяна не й остава много време и скоро ще се спомине. Това беше преди няколко години. За щастие подобни предчувствия съм имал и към други хора и никога не съм познавал.

По същество. Реших да я изчакам след спектакъл в Театър 199 и да я питам иска ли да я снимам за последно, защото не й остава много. Много умно, нали, много мотивиращо и за двете страни. Видях кога има спектакъл и зачаках. Малко се притесних за себе си и се замислих колко такива добри намерения са завършвали с убийство преди, по време и след концерт някъде по света. И изкрейзилия фен има своите пет минути слава и пише книги в затвора, или се самоубива, или го убива охраната и т.н.

С тези необичайни прозрения в главата седях пред театъра половин час и чаках края на представлението. А то, на всичкото отгоре, беше и премиера. Взеха да излизат хора с букети, развълнувани, възклицаващи, смеещи се, а аз седя с каменна физиономия и чакам... обекта! Същият се появи захлупен с букети и добро настроение. Аз я погледнах немигащо като змия бяла мишка и казах бавно :

"Добър вечер, Татяна Лолова, Аз съм Пиер Петров и искам да дойдете в студиото ми, за да ви направя няколко важни портретни снимки"! Как се съгласи тази жена веднага, не ми стана ясно. Изясних си го след няколко дни, когато дойде за снимки заедно с мъжа си. В същото това студио за трите години, които го държах, снимах сигурно над 500 жени от най-крехка възраст, до най-стабилна. Моделки, актриси, млади момичета, стари момичета, студентки, певици, колежки... Малко си поpазвалих семейството в тоя период, щото жена ми смяташе, че спя с всички жени. Така и не можах да и обясня, че не спя с всички. Даже с толкова малко, че Господ ще ме накаже някой ден, като се възкача при Него. Офф, хваля ли се... оплаквам ли се, не знам?!

Та идва тя на определеното място в определения ден, с мъжа си и двамата ме гледат строго и дистанцирано. И Татяна ми вика "К'во ми се усмихвате така чаровно (когато искам нещо от някого, мога да се усмихвам много чаровно) и продължава "Изкарахте ми акъла оня ден, помислих, че искате да ме убиете". После ми разказа (след час, като взехме да се хилим) как си представила същата вечер, че искам да я убия или разфасовам, или нещо от тоя сорт. Споделила с мъжа си, а той я посъветвал да звънне във вестника да пита какъв е тоя. Оказало се, че не съм убивал, клал или изнасилвал актриси до този момент. Но за всеки случай решила да вземе съпруга си.

Стана ми смешно. Как да предположа, че с държанието си създавам впечатление на изкрейзил убиец на жени!

Както и да е, след два часа снимки на тръгване Лолова ме поглежда весело и казва: "Пиер, оказва се, че сте много приятен и добър човек, но никак не ви личи от пръв поглед". "Добре - викам аз - нали вече се познаваме, защо не си говорим на ти?" А тя ме погледна изпитателно за 2-3 секунди, усмихна се и каза.

"Не мога, Пиер, вие все пак искахте да ме убиете"!

Защо не убих Татяна Лолова ли? Може би затова! Защото е добре възпитана и не фамилиарничи с непознати неадекватни фотографи.

Текстът е от фейсбук профила на автора