Радослав Янков е не просто първият българин със Световна купа в зимните спортове. Благодарение на триумфа си новият герой на, Чепеларе, изглежда ще стане причина за пренаписване на Закона за физическото възпитание и спорта. И по-конкретно на Инструкцията за награждаване на състезатели с парични средства за постигнати призови класирания.

Въпросният документ определя държавните премии за призьорите от най-значимите състезания и се утвърждава всяка година от министъра на младежта и спорта. Вариантът за 2016 г. все още се обсъжда и вероятно ще бъде публикуван следващия месец.

Досега по традиция се стимулираха финансово преди всичко медалистите от олимпийски игри, световни и европейски първенства. През изминалата 2015 г. например световна титла в олимпийски спорт се оценяваше на 40 000 лв., а в неолимпийски - на 8000 лв. Първо място на континенталните надпревари носеха съответно 15 000 и 6000 лв. В списъка бяха включени още първите в историята европейски олимпийски игри в Баку и световните студентски игри.

Очаква се в новата инструкция най-после да дебютират и успехите, постигнати на Световни купи. Досега такава практика не съществуваше, което лишаваше от заслужени награди някои от най-добрите ни състезатели. Именно Световната купа се смята за най-авторитетния турнир (с изключение на олимпиадата, разбира се) в повечето зимни спортове - алпийските ски, биатлона, ски бягането, ски скоковете, сноуборда. Сходна е ситуацията и в някои летни дисциплини - например в стрелбата, където стартовете от Световната купа са изключително силни и с участието на всички елитни състезатели.

Парадоксът е, че ако миналогодишната схема бъде приложена “под индиго”, Янков няма да получи нито лев от държавата за най-значимия и сладък български успех от началото на годината. Същото важи и за колежката му Александра Жекова, която наскоро спечели първия си старт от 5 години насам.

Показателно е, че през януари Радо бе приет от Красен Кралев след първите си две победи през сезона и бе награден с...почетен плакет.

В действителност нормативните документи позволяват на министъра да определя извънредни премии извън строгата схема. Такъв например бе случаят с алпиниста Боян Петров, който получи 6000 лв. заради постиженията си през 2014 г., включително изкачването на три 8-хилядни върха в рамките на 100 дни. Както е известно, в алпинизма не се провеждат класически турнири, а измерването на резултатите до голяма степен е субективно.

Кралев и администрацията му обаче възнамеряват не просто да поощрят инцидентно Янков и Жекова, а да заложат промяната в новия правилник. Освен това се обсъжда занапред представянето в Световните купи да влияе и при оценката на работата и съответно при финансирането на федерациите.

Иначе самият Радо твърди, че успява да се издържа чрез сноуборда, а подготовката и екипировката му са изцяло обезпечени от Българската ски федерация. Уникалното му постижение обаче няма да донесе кой знае какви постъпления в личната му банкова сметка.

Макар че генерира все по-глобална популярност, сноубордът все още минава за бедния роднина в семейството на Международната ски федерация (ФИС). Всеки курорт, който желае да приеме старт от Световната купа, трябва да осигури съвсем символичен награден фонд -

25 000 швейцарски франка на дисциплина.

Победителят поучава 45% от сумата, или 11 250 швейцарски франка. Остатъкът се разпределя сред деветимата му подгласници. Така простата сметка показва, че Радослав e заработил под 30 000 франка за изумителното си представяне в паралелните дисциплини.

За сравнение - от началото на сезона в алпийските ски лидерката при жените Линдзи Вон е спечелила близо 450 хил. франка, а водачът при мъжете Марсел Хиршер е на кота 560 000 франка. Ски скоковете също се оказват значително по-комерсиални от сноуборда - доминаторът от Чехия Петер Превц се е “приземил” на близо 210 000 франка.

Кристалният глобус на Янков със сигурност ще бъде оценен по достойнство от родната федерация и по-конкретно от нейните спонсори, сред които личат Първа инвестиционна банка, Мтел, “Ауди” и “Дженерали”. ПИБ вече го премира с 10 000 лв. за първия му успех в надпреварата.

Отделно шампионът ще получи 5000 лв. от общината в Чепеларе, като общинските съветници подкрепиха единодушно предложението на кмета Славка Чакърова. По-любопитно обаче е друго решение на местната власт - на Радослав ще бъде предоставен парцел от декар и половина, който той ще може да си избере сам.

През 1998 г. друга прочута жителка на Чепеларе - Екатерина Дафовска, също получи общинско място - един декар в центъра на Пампорово за олимпийската си титла в биатлона от Нагано. Впоследствие тя изтегли кредити и построи хотел, който обаче не потръгна и бе обявен за продан през 2009 г. Купувач така и не се намери и Катя все още върти семейния бизнес.

Радо получи и още едно заслужено признание - званието “Почетен гражданин на Чепеларе”. Отличието до момента е връчвано на едва 15-ина души, сред които и Дафовска. Значителна част от петте хиляди жители на родопския град се стекоха на площада за официалната церемония по посрещането на сноубордиста. С поздравителен адрес към него се обърна и президентът Росен Плевнелиев. Новият спортен герой на нацията сам поведе празничното хоро, а вечерта завърши с ефектна заря.

Купонът стартира още на летището при завръщането на Радо от Германия. Три автобуса докараха най-близките му приятели, а в негова чест имаше и изпълнение с гайди. Момичета в родопски носии му поднесоха питка с хляб и сол, а шампионът очевидно трудно асимилираше огромното внимание.

“Това е нещо невероятно. Очаквах посрещане, но не чак такова”, откровен бе той.

Янков не скри и голямата си болка - липсата на трасе за подготовка у нас. “Тренираме предимно в Австрия, у нас няма условия. В Словения националният отбор се готви на специална писта, затворена за туристи”. Преди няколко месеца бе анонсиран съвместен проект на родната федерация фирма “Юлен” и министерството на младежта и спорта, за изграждане на трасе в Банско. Негов проектант е бащата на Александра Жекова - Виктор.

Освен че е принуден да прекарва почти цялата си подготовка зад граница, Радослав се отличава по още нещо съществено от конкурентите си. Представителите на традиционните сили в дисциплината разполагат със солиден екип, включително майстори, които се грижат за бордовете им. Докато до българина са само треньорът му Георги Атанасов-Джоко и физиотерапевтът Мартин Еремиев. Сам си поправя бордовете и им точи кантовете. А наставникът ги маже. Освен това Дивеча кара с обувки, произведени през...1998 г. Но не защото не може да си позволи по-модерни, а тъй като въпросният модел пасва идеално на стила му.

Има ли си гадже Радо и какво очаква от следващата олимпиада - четете в хартиеното издание.