Трифон Силяновски предсказал на Асен Найденов, че ако не отиде на турне в Братислава, ще доживее до над 90 години

Известният ни диригент Асен Найденов се спасил на косъм от смъртта при загадъчни обстоятелства. Той не заминал на турне с операта в Братислава и така не станал жертва в самолетната катастрофа, при която загива оперната прима Катя Попова.
Диригентът оцелял по чудо, тъй като предварително бил предупреден за трагичните събития от своя приятел, композитора Трифон Силяновски.
През 1966 г. Националната ни опера трябвало да гостува в Братислава, а Найденов като диригент бил в списъка на пътуващите. Случило се обаче, че броени дни преди отпътуването при него отишъл Трифон Силяновски и със загадъчна нотка в гласа му рекъл:
“Маестро, има ли начин
да не участвате?”
Найденов като истински професионалист се отнасял с голяма отговорност към работата си и бил известен с това, че за нищо на света не променял служебните си ангажименти.
“В живота си има принципи, не мога да отсъствам”, отсякъл Найденов.
“Все пак, ако пропуснете това турне, ви се пада да доживеете над 90-те. Намерете някакъв начин да не заминете”, настоял Силяновски, чийто прякор бил Фонеца.
След като разбрал, че става дума за живота му, а и знаел, че за приятеля му се говори, че е медиум и се занимава с астрология и нумерология, все пак Найденов наистина направил компромис с професионалните си принципи и не заминал.
Точно това му
спасило живота
Разказват, че през февруари 1966 г. в ресторанта на Съюза на композиторите Фонеца отправил същото предупреждение и към оперната певица Катя Попова, която седяла на съседна маса: “Катя, не пътувай със самолет. Земята те тегли към себе си.” Но оперната звезда и компанията отвърнали само със звънък смях.
На 24 ноември 1966 г. самолет ИЛ-18 на българската държавна авиокомпания ТАБСО, с който пътуват и оперните ни звезди катастрофира край Братислава. Загиват всички 82-ма души на борда - 74-ма пътници и 8-членен екипаж.
Сред пътниците е и любимката на народа - оперната певица Катя Попова
Новината за трагедията предизвиква истински шок в онези години. Имало е траурна церемония, дори в София и големите градове из страната са пуснати сирените за две минути. Иначе композиторът Трифон Силяновски, който предупредил Асен Найденов, има уникална, но много тежка съдба.
Универсално надарен човек – музикант, композитор, философ и теоретик на културата,
на когото е забранено
да се изявява, да се свирят
негови произведения
и изобщо да се публикуват негови работи.
Първоначално Трифон Силяновски по семейна традиция завършва право в Софийския университет – баща му проф. Димитър Силяновски е бил декан на Юридическия факултет, а през 1944 г. става и ректор на Софийския университет. Чести гости в дома на родителите му са Йордан Йовков, Николай Лилиев, Симеон Радев, проф. Александър Балабанов и други духовни първенци.
После учи история на изкуството във Виена и се връща в България, за да получи още едно висше образование – пиано при Димитър Ненов и композиция при Панчо Владигеров в Музикалната академия. Владее до съвършенство немски, руски, старогръцки и латински. Вероятно го е очаквала бляскава кариера, тъй като вече си бил създал име като виртуозен пианист и даровит композитор. Дори
след преврата на
9 септември 1944 г.
той жъне успехи
През 1948 г. на първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти получава награда и лауреатско звание. Следват записи за златния фонд на Българското радио.

Фатална за него се оказва 1949 г., когато след смъртта на Георги Димитров той и група музиканти били пред портрети на Ленин, Димитров и Сталин. Трифон Силяновски казва:
“Първите двама
си отидоха, кога ли
ще си иде и третият?”
На следващата сутрин е арестуван по донос. Така, вместо да замине на специализация в Москва, заминава на лагер, а творчеството му е забранено. Прекарва три години в концлагерите “ Куциян”, “Богданов дол” и “Белене”. Подлаган е на всякакви издевателства, в това число е каран да си копае гроба и два пъти му е инсцениран разстрел.
“Един месец прекарах в “Куциян” – разказва за мъките си Силяновски след 1989 г. - После ме преместиха в “Богданов дол”, където копаех въглища на 100 метра под земята. След това ме пратиха в “Белене” заедно с 5000 души. Спяхме на слама, в обори. Хранехме се със змии и смокове, имахме дажба от 250 грама хляб на ден. Работехме по 14 часа, често и нощем. На 6 януари – на Коледа постарому – ни разделиха на две групи, а моята група на по пет човека. Двама милиционери с шмайзери ни накараха да копаем посред нощ. Мислех си, че просто издевателстват,
а то се оказа, че сме си копаели гробовете
Стреляха, но патроните се оказаха халосни. А пък от обора, дето спяхме, нощем не ни даваха да излизаме – излезнеш ли по интимна нужда, стрелят. Разбрахме се да пикаем в гащите и така близо две години воняхме на амоняк”.
И въпреки това, той не спира да работи – да пише, да композира и да обучава напълно безплатно музиканти: от начинаещи, до известни светила, които не пропускат неговата консултация, когато трябва да излизат на сцена. Дори в лагера “Белене” на амбалажна хартия пише някои от най-известните си музикални произведения.
Да се измъкне от този ад, му помогнал неговият учител Панчо Владигеров. На един коктейл в белгийското посолство бележитият композитор използвал удобния случай и
се застъпил за Силяновски пред самия Вълко Червенков
И действително след няколко дни по заповед на комунистическия вожд е освободен, но за кратко. После попада в Централния затвор, а по-късно е изселен във Враца. Цели две години са му нужни за да раздвижи отново пръстите си и да започне да свири на пиано. Завръща се в София чак през 1954 г., но разбира се, за него никъде няма работа. Започва като гробокопач на Централните гробища в столицата, в същото време дава и частни уроци по пиано и чужди езици.
А тогава у нас го търси не кой да е, а Дмитрий Шостакович. Кани го в хотел "България", където е отседнал. На другия ден му гостува вкъщи. Моли го да изсвири някое свое произведение и след като слуша внимателно, дава своята оценка: "Музиката ви е дълбока и логична. В нея няма евтини трикове." Иска пак да се видят.
Вероятно и заради това през 1959 г. разрешават на Силяновски да работи като корепетитор в Софийската опера. Когато обаче през 1963 г. честват 40-годишния му юбилей, той
връща ордена, който искали да му връчват, и в резултат е изселен в Смолян
Забранено му е да концертира.
Все пак накрая получава частична реабилитация. През 1973 г. Трифон Силяновски заедно с Пламен Карталов създава Камерната опера в Благоевград и е неин музикален директор до 1982 г. През следващите години преподава четене на партитури и облигатно пиано в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство ­Пловдив(1982-1991), където през пролетта на1990 г. води първия факултативен курс по сравнително изкуствознание.
След политическите промени в края на 80-те години Трифон Силяновски е избран за извънреден професор в Музикалната академия - през 1997 г. води майсторски класове по пиано. Благодарение на щедри спонсори и някои от неговите произведения виждат бял свят. През 2003 г. за 80-годишнината си е награден от Министерството на културата с приз “Златен век” – “за принос в развитието на българската култура”.
Що се отнася до зловещата самолетна катастрофа в Малките Карпати в Словакия, погубила Катя Попова, тя дълго време е във фокуса на общественото внимание. Освен техническа грешка като причина в по-ново време се изтъкват и някои конспиративни теории. Най-известната от тях е, че тъй като със самолета е пътувал бившият началник на Генералния щаб на БНА ген. Иван Бъчваров, който е бил отявлен противник на Тодор Живков, тя е била организирана от ДС.
Любопитното е, че в катастрофата
загива и първата жена на Иван Славков-Батето,
Светла Маринова, която като стюардеса е имала нещастието да обслужва точно този полет.
Диригентът Асен Найденов доживя 96 години и стана творецът с най-продължителна кариера на сцената на Националната ни опера. Общо цели 71 години маестро Найденов е на пулта, дори и когато е на 90, дирижира на юбилея си.
И все пак имал ли е дарба Фонеца, който напусна този свят през 2005 г., да предсказва бъдещето?
Който не вярва, може да погледне негово интервю за вестник “Пари” от 19.12.1998 г. Още тогава Трифон Силяновски заявява, че 2007 г. ще бъде съдбовна за България. Случайно или не, на 1 януари 2007 г. страната ни официално беше приета за член на ЕС.