Умопомрачителна е картата на “Атака” от 1161 година, не може да се прецени за смях ли е, или за плач. В заника на византийското владичество България е ширната най-малко на седем морета - от Скандинавието до Северна Африка, включително стъпалото с шпората от ботуша на Италия е наш барабар с тока, но по чудо несъществувалата тогава Полша е пожалена. Пожалени са и другите несъществували тогава, подобно на самата България, държави.
Не е много ясно кой стои зад това потресаващо творчество, сам човек или цял трудов колектив се кичи със заслугата за профила “Атака в името на България” във фейсбук. Пускат час по час шедьоврите на телевизия “Алфа”, особено се набляга на речите на Волен Сидеров, та явно не са маскирани фенове на НАТО и ЕС. И последователите им наброяват горе-долу членската маса на “Атака” – мегаломанската карта е събрала едва 533 лайка, стотици по-малко от редова реклама на козметика в социалната мрежа.

Иначе казано:
изглеждат като “Атака”, държат се като “Атака”, значи са “Атака”
Понеже си знаят, че са четири рейса хора и всичко остава в семейството, затова явно не им пука да послъгват. В техните редици учени от БАН няма да ги пипнат веднага, че бъркат историческата епоха. Без срам и свян, а смело, като гмуркачи в Марианската падина излизат със следното шоково твърдение: ТАЗИ КАРТА Е ОТ 1161 ГОДИНА И АКО ИСКАМЕ, ПАК ЩЕ БЪДЕ…
Добре, бе, даже и да искаме, какво да правим? Италианците ли да гърмим?
Това е същото като прозрението в една кандидатстудентска работа по литература, придобила национална известност преди двайсетина години. Темата беше за Вапцаров и в анализа на стихотворението “Писмо” ентусиастът беше стигнал до следното заключение:
“Пролетарския поет изказва волята на народа, че само с братската помощ на СССР нашият народ ще си възвърне Филипините и едрите звезди над Фамагуста.”
При “Атака” размахът на глупостите не може да има друг източник освен твърдата увереност в дълбоката безпросветност на електората. Неслучайто и самият Сидеров борави с абсурдни твърдения. Най-пресният му пърформънс по “Алфа” е:
“Колко хора знаят примерно, че министърката на т'ва, кажи го, на околната среда и водите, е майка на Рачков?” Колко, наистина? Възрастовата разлика между министърката и актьора е три години. За такова изявление се връчва само дупката, без скункса.
Тревожно става положението, замислете се,
накъде върви националистическата кауза
Какво стана с концертите на Кобзон? Путин обажда ли се?
След силната поредица скандали, вилнеене и крещене пред клекшоп и в НАТФИЗ последната групова публична проява на атакистите беше повече от отвратителна. На 19 февруари заведох детето на въспоминателната церемония по случай 143 години от обесването на Васил Левски. То е малко още, но схвана, че няма да има заря, защото почитаме герой и скърбим за смъртта му. Тъкмо се възхищаваше на строените по конец гвардейци пред паметника, когато група напомпани мъжаги взеха да викат “Ууу” и “Оставка” на президента Плевнелиев. Детенцето изумено ме погледна и попита:
“На тях защо не им
е мъчно за героя?”
Не мисля, че дори разтропаният им водач Сидеров може да отговори на този въпрос. Нито пък е забелязал издайническия избор на цвят за българските територии върху онази тъпа карта, а там се съдържа покъртителна символика.
Лилаво са сложили неговите хора! Кралската боя, ще кажете, но не, психологията е друга, по-дълбока. В специализираната литература се казва, че люляковото означава “подсъзнателното желание на човек да бъде харесван, загадъчен, енигматичен и елегантен”. Разчитат се още душевен смут и желание да избягаш от реалността. Вятърничавост и комплекси, с две думи, то и без това друго няма.
Само един скункс да бяха спечелили тези
творци на паралелни реалности,
халал да им е, щяхме да се повеселим и толкоз. Обаче тук говорим за парламентарно представена сила. Едва прескочиха бариерата последния път, но са вътре, гласуват, агитират, пишат закони, бутат, клатят, друсат…
Интересно на следващите парламентарни избори на колко наши сънародници ще им замирише люлякът и ще пуснат бюлетина за “Атака”. Когато ги преброят, поне ще знаем с колко точно хора разполагаме, за да откъснем изконните български земи от Тунис и Либия.