Побъркан от напредналия сифилис, композиторът пише своя концерт за цигулка

Красивата музикантка Джели д'Араню открива творбата с помощта на свръхестествена сила на последната творба на Шуман

Малко преди да бъде приет в лудница, тежко болният Роберт Шуман твърдял, че ангели и демони едновременно шепнат в ухото му мелодиите, които пише. Така се родили “Призрачните вариации” - последната творба на композитора, която преминава през изключителни превратности.

Тя остава в забвение за почти цял век, докато през 1933 г. красива унгарска цигуларка не я открива с помощта на свръхестествена сила, както самата тя твърди. След това от “Призрачни вариации” решават да се възползват и нацистите, за да стане историята още по-вълнуваща и заслужаваща нашето внимание.

През 1937 г. обожаващата класическа музика публика в нацистка Германия била зарадвана от новина, обявена лично от министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс. Той разкрива, че в Националната библиотека в Берлин е открита неизсвирвана никога досега творба на един от любимите композитори на нацията Роберт Шуман.

Събитието става чудесен щрих в пропагандата за превъзходството на арийската нация. Германия чака с интерес премиерата на творбата, без да подозира при какви обстоятелства тя е била написана, скрита от света и отново разкрита за него само четири години преди премиерата й. Историята на творбата, която не била разказана от нацистите, всъщност е доста по-сложна и необикновена.

През 1854 г. психическото състояние на Шуман се влошава драстично. Вероятно побъркан от напреднал сифилис, големият немски композитор започва да губи представа за реалността.

Мъката му е споделена от неговата съпруга Клара Вик. В нейния дневник от този период тя разказва как той често ставал през нощта и пишел мелодии, диктувани му от ангели и демони. На сутринта я умолявал да го прати в лудница, защото вярвал, че е опасен за нея. Тя обаче се борила за здравия му разум докрай.

Битката е обявена за загубена, след като Шуман се опитва да се самоубие, като се хвърля в ледените води на Рейн в края на февруари 1854 г. Спасен е от забелязал го рибар, но макар и жив физически, умът му се оказал безвъзвратно изключен. Тогава чак Шуман е изпратен в заведение за душевно болни, където умира две години по-късно.

След смъртта му Клара Шуман преценила, че творбите, създадени от композитора в моментите на изблик на неговата лудост, не бива да виждат бял свят. Макар да е блестяща пианистка, Клара Шуман все пак се е посъветвала с двамата най-близки приятели на съпруга си - композитора Йоханес Брамс и цигуларя Йозеф Йоахим. След като се запознават с творбите, двамата подкрепят нейното решение.

Светът не е бил все още готов за последния концерт на Шуман.

Като най-близък на семейството цигуларят Йоахим е помолен да скрие композициите от света. Той ги прибра в сейф в библиотеката на Прусия в Берлин.

Продиктуваните “от ангели и демони” ноти остават скрити от света до 1933 г. В разказа за намирането им намеса има свръхестественото, поне според съвременниците на необикновената история.

Праплеменницата на Йозеф Йоахим - унгарската цигуларка Джели д'Араню е тази, която напомня на света за изгубените творби на Шуман. Тя една от най-популярните жени в Европа по това време, като с красотата си се превърнала във вдъхновение на творци като Бела Барток и Морис Равел. Ексцентричността е нейна отличителна чета, което личи и от историята й за това как достигнала до прозрението за последните работи на Шуман. За творбите според собствения й разказ разбрала по време на спиритичен сеанс на дъска за общуване с духове. Тогава тя и нейната леля - цигуларката Адила Факири, решили, че е тяхна мисия да намерят опуса на Шуман и да станат първите, които ще го изсвирят пред света.