Дракула го зарязва, еничар му реже главата

Ако не беше Дракула, България щеше да е освободена четири столетия по-рано. Преди да вампиряса, влашкият феодал участва в кръстоносен поход срещу османските нашественици. Решителната битка е край Варна на 10 ноември 1444 г. Тогава нощният бродник извършва предателство, което струва живота на Владислав III Ягело. Полско-унгарският крал е предводител на християнската армия.

Дракула е най-прочутият таласъм в човешката история. Прославя го ирландският писател Брам Стокър с роман за вампира. Много филми на ужаса доизграждат страшния образ на върколака.

Истинският Влад Дракул живее през XV в. отвъд Дунава. По бащина линия е рода с нашите владетели от заника на Второто българско царство. Неговият праотец Йоан Бесараб венчава дъщеря си Теодора за цар Иван-Александър. Влашката принцеса ражда трима сина: Михаил Асен, Иван-Срацимир и Иван Асен. По-късно царят се залюбва с еврейката Сара и праща първата си жена в манастир. От брака със Сара се появява легендарният Иван Шишман.

Съдбата на тези балкански владетели е сходна. Под натиска на полумесеца Срацимир и Шишман стават васали. Османски васал е и бащата на караконджула, който също се казва Влад Дракул. През 1438 г. Дракул-баща придружава падишаха при нашествието му в Трансилвания. Той е принуден да даде синовете си за заложници. В султанския двор Дракул-син събира люта омраза срещу турците.

През 1443 г. старият Дракул намира сгода да отхвърли чуждата зависимост. Тогава Владислав Ягело и трансилванският войвода Янош Хунияди тръгват на поход срещу чалмите. На 3 ноември кръстоносците разбиват врага при Ниш. После минават през Драгоманската клисура и превземат Средец.

Целта на рицарите е да продължат към Константинопол, който все още е във византийски ръце. Пред Ихтиманските възвишения обаче ги хваща люта зима, а и продоволствията са кът. Затова пълководците дават заповед на войската да се оттегли.

Дракула се връща във влашките си владения. Следващата 1444 г. вестоносец му съобщава, че се задава нов поход. Сега Владислав и Хунияди идат с 16 000 конници и 2000 бойни коли. Около 20 септември кръстоносците минават Дунава при Оршова. Превземат Кладово, атакуват Видин, овладяват Оряхово и стигат Никополската крепост. Тук в лагера им се появяват двамата Дракула.

Начело на 4000 конници застава младият Влад. Неговата кавалерия не носи доспехи. Ездачите са леко въоръжени и бързи като стрели. Те препускат в авангарда. Следват ги маджарите, водени от Хунияди. Зад тях скрибуцат бойните коли, а подире им яздят основните сили начело с Владислав. По пътя се присъединяват дружини от въоръжени българи.

На 9 ноември кръстоносците навлизат във Варненското поле. Същия ден там стъпва и Мурад II. Под командата на султана са 100 000 ятагана. През нощта двете армии настръхват една срещу друга. Призори става първият сблъсък. Дясното крило на християните е прегазено, но Владислав и Хунияди се окопитват и повеждат в атака кралските отреди. Дракула пък връхлита с шеметната си конница.

Анадолските спахии са разбити, загива главатарят им Караджа бей. Сега обаче власите го удрят на грабеж. Кавалерията на Влад се врязва в турския стан, плячкосва шатрите и се оттегля да дели обраното. Дракула лично разпределя трофеите.

Изоставен, само с 500 конници Владислав атакува еничарския корпус. Конят му е прострелян, кралят пада. Еничарят Коджа Хъдър се спуска и му отрязва главата. Смутената християнска армия се оттегля на север. Посмъртно Владислав е наречен Варненчик, а България остава под робство.