Подробностите около смъртта на ген. Михаил Скобелев все още са старателно потулвани. Внезапната кончина на героя от Руско-турската война най-често се обяснява с тежкия войнски живот, който безмилостно скъсил дните му. Истината е, че Белия генерал губи последната битка в горещите обятия на московска куртизанка.

По време на Освободителната война Скобелев споделя пред художника Василий Верешчагин, че мечтата му е да се ожени за учителка. Провидението го чува и така подрежда нещата, че след войната плевенският герой наистина попада в компанията на преподавателка.

Романът му с Екатерина Головкина стига дотам, че през октомври 1881 г. двамата са пред венчило. Черна котка обаче пресича пътя на влюбените и работата се разваля. Потиснат от разлъката, Скобелев взема отпуск и през юни 1882 г. заминава от Минск за Москва.

Отсяда в стая №47 на хотел “Дюсо”. На 25 юни обядва с адютанта си в ресторант “Ермитаж”. Лошото настроение не го напуска. “Помниш ли, Алексей Никитич, как на погребението в Гьок тепе отчето каза, че “славата човешка е като дим мимолетен”. Пийнал беше попът, но... хубаво го каза”, мрачно подхваща разговор генералът.

После и той като полковия свещеник прекалява с водката. Порядъчно пийнал, Скобелев решава да посети бардака “Англия”. Той е на ъгъла на ул. “Петровка” и пряката “Столешников”. Обитават го хубавици с леко поведение.

Тук Скобелев прекарва последните часове от живота си в прегръдките на Шарлота Алтенроз. Луксозната куртизанка упражнявала най-древния занаят под различни имена. Наричали я Елеонора, Роза или Ванда. Едни я сочат за австро-унгарска поданичка, други - за германка.

През нощта на 25 срещу 26 юни Шарлота шумно отваря вратата, хуква по коридорите и крещи, че в нейната стая има мъртвец. Неколцина офицери от клиентелата на “Англия” чуват виковете и влизат в спалнята. Намират Скобелев по гръб на леглото с изцъклени в тавана очи. Трябва да се спаси честта на мундира, съобразяват армейците.

“Генералът беше студен и вкочанен. Невероятно трудно беше обличането му, но трябваше да го направим и после с моя другар го хванахме под ръка и затътрихме навън към файтона”, разказва участник в акцията. Тялото е пренесено в “Дюсо” и е положено на кревата в Скобелевата стая.

Михаил Скобелев умира ненавършил 40 години. Според една от версиите за внезапната му кончина е отровен от германците. Куртизанката била агент на Бисмарк и умъртвила генерала, защото ненавиждал тевтонците.

Друга хипотеза сочи, че в гибелта му е замесен самият Александър III. Императорът го премахнал, защото подозирал, че има претенции към трона. Скобелев кроял дворцов преврат, който да го короняса под името Михаил II.

Трети предполагат, че висшият офицер е станал жертва на френската масонска ложа “Великият изток”. Скобелев бил противник на радикалните реформи, проповядвани от масоните, и те го осъдили на смърт. Сериозните биографи обаче вярват повече на съдържателя на ресторант “Ермитаж”. Той твърди, че никой не е тровил генерала. “Беше пиян и умря от разрив на сърцето!”, отсича гостилничарят.

Така е записано и в протокола от аутопсията: “Смъртта е настъпила вследствие на сърдечна парализа и възпаление на белите дробове, от което той е страдал напоследък.”