Впиянчил се, озлобил се, а сега обжалва 20-годишна присъда

“Сега ще видим какъв мъж си”, изсъскал Любомир Киров от ямболското село Джинот на баща си, полял гърдите му с бензин и щракнал запалката.

62-годишният Любомир Христов, който в този момент придремвал пред телевизора, пламнал като факла. В агонията си той запълзял по пода.

Съпругата му Мария, пред която се разиграва семейната драма, мята губер върху горящото тяло. От синтетичната материя обаче пламъците стават още по-буйни и обхващат покъщнината.

Майка и син хукват към втория етаж и излизат на терасата. Започват да крещят за помощ, докато в дневната долу бащата се гърчи в адски мъки.

На помощ се притича роднина, разбива входната врата, но не успява да влезе, защото вече гори цялата къща. Тогава мъжът помага на Мария и Любомир да се измъкнат. Двамата се спускат по асмата и скачат невредими в двора.

Когато пожарникарите потушават огъня, откриват овъгления труп на Любомир до вратата на трапезарията.

Всичко става за минути през нощта на 20 март 2015 г. През деня, както обикновено, синът започнал да пие ракия от рано. Той е с тежко заболяване на бедрените кости, заради което ходи с патерици, не работи, а алкохолът му е отдушник.

Според съдебномедицинската експертиза по делото за убийството на Христов 39-годишният му син е с диагноза остеонекроза и аваскуларна некроза на главите на двете бедрени кости в напреднал стадий. През март 2014 г. лекарска комисия в Ямбол определя това като 96% увреждане.

Любомир обвинявал

баща си, че не му

давал пари за операция

и двамата почти ежедневно се карали.

“Какви пари, откъде можеше да ги вземе бащата? Той нямаше постоянна работа, хващаше се по разни програми за заетост. Беше добър човек и много сръчен майстор зидар”, каза пред “168 часа” кметът на Джинот Георги Василев.

Селото още помни кладата в дома на Любомир и Мария, а кметът е сред първите отишли да гасят.

“Обадиха ми се към 22,30 ч. Когато пристигнах, къщата гореше. Токът не беше спрян и пожарната не можеше да влезе. Братовчед на Любо разби вратата, но не успя да влезе, пламъците бяха навсякъде”, разказа кметът.

Според местните синът и преди заплашвал да запали баща си, таил омраза към него, която ставала все по-силна.

Според комплексната психиатрично-психологическа експертиза на отцеубиеца той е бил напълно вменяем, когато е запалил баща си, и не страда от психиатрично заболяване. Авторите й смятат, че Любомир Киров е бил в състояние само на алкохолно опиване, но добавено към “свръхценностни идеи на негативизъм и дори омраза спрямо пострадалия”.

Не са установени данни за разстройство на съзнанието от продължителен или кратковременен тип, налудни изживявания или интелектуално-паметов дефицит.

Вещите лица са единодушни, че подсъдимият е бил в състояние да разбира постъпките си и да ръководи действията си и към момента на деянието, и по време на провежданите с него изследвания.

Какво казват експертите за зловещото отцеубийство, четете в печатното издание на в. "168 часа"