Народът тъне в невежество, нужна е просвета

Новият министър на образованието Меглена Кунева има две главни задачи. Първата е да върне робството в учебниците. Други народи са се бунтували за отмяната му, но нашият героичен и свободолюбив народ се вдигна за неговото връщане, понеже си въобрази, че са го отменили. Най-будните възрожденски градчета протестираха. Това изяде главата на предишния министър Тодор Танев. И в своя последен гърч преди оставката той се закле: "Робство е било и робство ще си остане!", но вече беше късно.
Ето така протичат "обществените обсъждания" в България. В министерството един от вариантите за учебник бил отворен на случайна страница, някакви женици надзърнали и погледът им спрял на думата "съжителство". И веднага вой до небесата. "Крадат историята ни!", "Отнемат ни робството!", "Връх на цинизма, по-висок от "присъствието"!
Това вече го преживяхме. Преди десетина години една женица вдигна същия скандал заради неясния й термин "мит" относно Баташкото клане. "Отнемат ни клането!", "Обявяват го за измислица!"
И сега не става дума за точността на научния термин, а за масовата представа какво е било през онези 5 века, когато е нямало България. Било е каквото всеки е усещал на врата си. За един е лазене и целуване на крака, за друг - изнурителна ангария, за трети - рахат. Ботев е най-стегнат в описанието му. Той казва, че тиранинът е върлувал и е безчестил край наш роден, колил, бесил, биел, псувал и глобил народ поробен. Това е изреждане, а щом един поет изрежда, той подрежда. По какъв критерий? Хронологически, количествен или по важност? При Ботев подредбата е стъпаловидна. Това е градация, в случая низходяща, от по-силното към по-слабото, от кръвопролитното към безкръвното. Можем ли да я тълкуваме като колене през XV век, бесене през XVI в., биене през XVII в., псуване през XVIII в. и глоби през съвременния му XIX век? Не очаквайте това от Ботев! Стихът му е в сегашно време и то насочва, че всичко това е ставало едновременно и че той му е свидетел. Ако това е то робството, в света няма по-късо описание за него от Ботевото.
Ето тъкмо това робство си искаме и нищо по-малко от него. Странно е. Все едно испанците да си искат инквизицията, германците - кладите за вещици, а поляците - руското "присъствие", било на помешчици, било на ракети СС-20. Ние, българите, обаче сме със съзнанието на най-нещастните в Европа. А по окайване и самосъжаление сме първи в света. Има само една дребна пречка да се потопим докрай в блаженството на тази нагласа. Има един народ, който не 500, а цели 1000 години е бил под робство. Корейците (северни и южни) са газени 10 века, но не с ботуш, а съобразно азиатските реалности със сандал, еспадриля, джапанка, цвичка или пък на босо, като джибри. И ето, представяме си, как корейците излизат на протест. Държат на босия крак и на джибрите, възмущават се, клеймят.
Ако приемем Априлското въстание за край на робското съзнание на българите, как така след 140 години то пак е налице? Как така народът, който първи в света отваря читалища, се връща в състоянието си отпреди Възраждането! Явно то ще трябва да започне отново, пак с просветата.
Тъкмо това е втората първа задача на Меглена Кунева. Да смени името на министерството си и то да бъде на просветата. Но понеже бюрокрацията много държи на отглаголните съществителни, нека да е на просвещението. В миналото това ведомство е носило тъкмо това име, защото народът е имал нужда от просвещаване. И сега е така, протестите в защита на робството го доказват. Министерствата трябва да следват реалностите в България. Щом при безработица има министерство на труда, значи при такова дълбоко невежество и безпросветност ни трябва министерство на просветата.
Това невежество се вижда всеки ден, то дори е измерено. Сред населението на България през 2013 г. изследване на Световната банка установява 41 процента функционално неграмотни! А аналогично изследване от 1991 г. е установило в България "най-висока грамотност" от цяла Източна Европа. Къде за 25 години е изчезнал цветът на нацията?
Изнизал се е, изтекъл е в чужбина, както го е направил впрочем и при османското нахлуване. Така че Кунева идва с мисия да започне второ възраждане или пък с по-скромната цел да продължи "реформите" в сектора на образованието. Има риск, понеже е от Реформаторския блок, да се задоволи с "реформи". И тогава с образованието ще стане това, което вече стана със здравеопазването в резултат на здравната "реформа". Просветата, знанието ще стават все по-скъпи за българите, все по-недостъпни и все по-некачествени, също като медицинските грижи.