"Ботев" също. Футболът мърля националните светини

Защо не изсъхва ръката, която драска по стените “К.р за Левски”? Защо не онемява онзи, който крещи това на стадиона? Защо е така от десетилетия и обществото не се възмущава?

Защото във футбола скверното е нормално. Той е социален отдушник, отприщва най-долните страсти и повече от всичко вдъхновява човешката измет. Футболът е фашистка игра, но по света са взели мерки тя да не си присвоява светините, за да ги мърля. Не и в България. Никъде по света, само тук футболни отбори носят имена на национални герои.

Ако във Франция

имаше отбор

“Жана д'Арк”,

какво ще викат запалянковците на съперника му? “К.р за Девата” ли? Навремето в СССР “Сталин” е име на академии, заводи, булеварди, цели градове. Не и на футболни отбори. Ясно защо. Защото на мач между “Сталин” и “Киров” например при възглас от едната агитка “К.р за Сталин” другата ще отговаря с “К.ршум за Киров” и това ще срутва всекидневно политическата сцена.

В днешно време, когато целият футбол у нас затъва в тресавище, футболният клуб “Левски” има възможност да се измъкне от него. Първата крачка нагоре ще е да се преименува, а “Ботевъ” (Пд) да последва примера. Няма обаче никакви признаци това да се случи. Годишнината от обесването на Левски наближава и футболистите от клуба пак ще извършат ритуално поклонение пред паметника му в София. Но какво лошо, всички българи го правят?

Да, паметникът ежегодно се отрупва с цветя, но само за властта, фашистите и футболистите това е

акт на

присвояване

на Апостола

Как се стигна до това? Как един отбор е обсебил един прякор?

Тук има да се решават два проблема. Първият е как Васил Кунчев се сдобива с прякора Левски. Вторият е дали именно той е обсебен от футболния клуб.

Историческата литература е натрупала три легенди и доста куриози около този прякор. Всички те обаче имат един и същи корен - забележително спортно постижение на прескок. Според първата още като учител в селата Еникьой и Конгас през 1866 г. Васил Кунчев устройва игри по надхвърляне с камъни и надскачане на една поляна край Еникьой. Около 20 години по-късно Захари Стоянов пише, че там още си стояли забити коловете, прескочени от даскал Васил. “Това е левска крачка”, казали очевидци на скока.

Мощен аргумент в полза на тази версия е един стих на Манчо Джуджев, открит в песнопойка на Петко Славейков от 1868 г. Джуджев е бил учител в Зибил, съседно на Еникьой село в Добруджа. Стихът му гласи:

“Дяконе Василе,

Левски те кръстихме,

когато ний тогас

от Еникьой в Конгас,

като прескочи

х.Герговата мааза.”

Под мааза тук се има предвид зимник в т.нар. уземна къща, каквито са се строели в района чак до ХХ в.

Втората легенда е в две версии - за висок и за дълъг скок, и се отнася към 1862 г. Според едната при уличния бой в Белград дяконът и Караджата извършват безпримерен подвиг. Скачат на прозорците на Байраклъ джамия, гръмват вътре и ужасените турци се предават. Автор на тази версия е Христо Иванов Големия, който обаче не е бил очевидец на случката. Очевидците казват, че този подвиг е само на Караджата, който обаче не се е сдобил с прякора Левски от него.

Версията за

дългия скок поднася проф. Иван Унджиев. Според нея на едно учение легионерите е трябвало да прескочат стар турски окоп в Белград. Повечето изпопадат и се “изпотрепват”, но Левски с малка засилка го прескача. И Раковски се провиква възхитен: “Това е левски скок!” - израз, от който се родил прякорът.

Тук Унджиев внася събитие от Втората легия (1867-68), тъй като Първата не е провеждала никакви военни учения. А по времето на Втората легия прякорът Левски вече е бил утвърден.

Третата легенда за прякора поднася Стоян Заимов. Според нея по времето на Втората легия Раковски, Каравелов и Левски се разхождали в Белград и дяконът прескочил голям трап. Каравелов възкликнал: “Това се казва скок на Нубийски лъв!” И Раковски се разпоредил: “Отсега нататък ще наричаме Василя Дякон Лъв Нубийски”.

Няма как тази случка да е истинска, тъй като по то

ва време Раковски вече е бил на смъртен одър в Румъния. Каравелов пък в този период е персона нон грата в Сърбия и е в Букурещ. Двамата с Левски се запознават чак през есента на 1869 г.

А и има едно писмо на Левски до Раковски от 7 ноември 1866 г., тоест цяла година по-рано. В него той се подписва “Левъскый”. То е най-ранният документ с това прозвище на Апостола. Проблемът е, че това писмо не е писано с почерка на Левски.

И тъй като историята не съумява да осветли въпроса за прякора Левски, на помощ идват литературата и лингвистиката. Едната открива първоизточниците му, другата - точното изписване.

Най-вероятно

Левски сам си е

избрал името,

силно повлиян от поемата “Горски пътник”. В нея Раковски за пръв път в поезията поставя лъва като символ на българското юначество. Другият възможен извор е стихотворението на Чинтулов “Българи юнаци”, също повлияно от Раковски. В него се казва:

“О, Лев! Събуди се

от дълбокий сън

Левски глас

вика нас.”

Най-логично е да се предположи, че щом се е “посветил на отечеството си”, Апостола сам ще си смени името с неговия символ - лъва. За това свидетелства и едно елече. То се вижда ясно на снимката от август 1867 г., която Левски си прави в Сърбия след 100-дневен поход по билото на Балкана като байрактар в четата на Панайот Хитов. На тази снимка Левски е в хайдушко облекло и с пушка. На елека му са извезани

два изправени

лъва без корони (Бил е твърд републиканец!) Същата снимка той праща за спомен на Найден Геров. Ботев я използва през 1875 г. във втория си календар, а Стамболов я слага на корицата на стихосбирка.

Според Христо Иванов Големия Левски сам си е ушил елека, докато е чиракувал при един абаджия в Белград през 1862 г. Носел го е постоянно.

На другата известна снимка на Левски от 1868 г. той е с хусарска униформа и портупей през рамо - ремък, на който се закача сабята. На него също има лъв.

Всичко това доказва, че Левски целенасочено се идентифицира с лъва още щом

тръгва “по

народни дела”

Сам той започва своето автобиографично стихотворение от 1867 г. с думите:

“Асъ Васил Львскiй

въ Карлово роденъ

от Българска майка юнак азъ роденъ...”

Тази творба свидетелства как самият Левски е изписвал и произнасял името. Въпреки че оттогава насам изговорът доста се е изменил, днес това име би звучало като Лъвски. Така героят е наричал сам себе си. А Левски са го наричали някои от околните и с времето този вариант на изговора се е наложил по чисто езикови причини. Но главната заслуга за това е на Вазов.

Приживе на Апостола още няма установена книжовна норма и всеки пише така, както говори - според диалекта си. Българското езиково землище се дели териториално по признаци, които учените наричат “изоглоси” и днес свеждат броя им до 12. Най-прочутата от тях е ятовата, т.е. делитбата по начин на произнасяне на ятовия преглас. Първи я забелязва Христодул Сичан-Николов, а границата й е очертана от устието на Вит до Солун от Беньо Цонев. Сред другите изоглоси са изговорът “йа” или “ас” на местоимението “аз”, “он” или “той”, “жежък” или “горещ” и пр.

В случая с “Левски” роля играе изоглосата по начин на изясняване на малкия ер. Тя е описана за пръв път от холандеца Ван Вейк през 1925 г. и дели българската езикова територия според твърдия или мекия рефлекс на “ь”. При мекия рефлекс “ь” се изяснява в “е” или “ьо” в думи като “темно”, “тьонко” и пр. При твърдия рефлекс изясняването е в “а, ъ” в думи като “лъв” или пак в “е” (“ден”, “леко”). Тук картината се усложнява много от друг процес, започнал още в края на старобългарския период на езика - смесването на еровете. При него на етимологичното място на малкия ер (в думи като “львъ”) се появява голям ер и обратното. Ето защо границата между говорите според тази изоглоса се преплита. В случая важното е, че тази граница минава между твърде близките градчета Сопот и Карлово. Ето защо, макар Апостола да нарича себе си Лъвски, Вазов започва градежа на цялата митология за него във варианта “Левски”.

Ако столичният футболен клуб продължи да си присвоява прякора на Апостола, нека поне мине на автентичната му форма Лъвски. Най-добре ще е обаче радикално да смени името си на “Гунди”.

Прякор за прякор!

Аспарухов е

легенда именно

на “синия” клуб,

а и на България. С неговото име запалянковците на клуба ще се гордеят още повече. Прякорът е уникален - няма омоними, няма пароними, нищо в света не се казва така. Смята се, че е етимологично свързан с думата “гуда” - термин за бияча в играта на топчета. Поради това е много подходящ тъкмо за футболен клуб.

Най-интересното е как ще заживее това име и какви производни ще се родят. Например “гундяр” вместо “левскар”.