Вече няколко дни не мога да се отърва от мисълта за трагедията, на която станахме свидетели в едно ловешко село. И като всички трагедии в БГ тя отшумя за ден-два. Нямаше да я отбележа и аз, ако не става дума за съдбата на възрастните хора, за умиращото българско село, за безизходицата, в която изпадат стотици, не, хиляди семейства, за напълно бездушната ни държава, която е лишена от всякакви рецептори за съпричастност, за подпомагане на бедните, за закрепване на достойнството в крайна сметка.

За какво става дума. Ловешкото село Радювене. Близо до областният център Ловеч. Преди години е било цветущо селище, което си личи и сега по красивите стари къщи. Прекрасна черква и читалище. Сега живеят около 500 души, притиснати от немотия. Кметът от БСП е спечелил с 2 гласа срещу опонентката си от Герб. Средно – статистическо българско село. Семейство Дишеви живеят в ужасяваща мизерия. Само преди няколко години тази мизерия ги е накарала до се върнат в селото от Ловеч с надеждата, че ще оцеляват по-лесно. Дори не са си направили регистрация. С тях е и самотната им дъщеря – 60 годишната Мария – бивша аптекарка. Тя се грижи за възрастните си родители. Разчитат единствено на мизерните пенсии на старите хора. Но ги настига студа. Първо умира 87 - годишният Вълчо Дишев, а на другия ден умира и съпругата му Дона. Медицинските заключения са категорични – и двамата са умрели от т. нар. „бяла смърт” или по друг начин – от студ. Аутопсиите изключват каквото и да е насилие, просто студът се оказал фатален. Дъщерята нахвърляла някакви парцали върху тях, но не могла да ги спаси. Нещо повече – прекарала няколко дни с телата на възрастните си родители. И внимавайте! Изчаквала да получи пенсиите им, защото семейството дължало около 200 лв. на кварталния магазин, а не искала да остават вересии. С останалите пари се надявала да погребе родителите си. Когато полицаите влезли в дома им останали шокирани от ужасяващата мизерия – стени черни от сажди, парцали, печка без капак, място обитавано сякаш от зли духове. Мария събирала клечки по улиците на селото, но с тях не могла да стопли душите на възрастните си родители. Но… Семейството мислело за направените дългове в хранителния магазин и как да ги върне. Оставало им единствено достойнството. Него не загубили.

Как ви се струва?! Мизерията е смачкала възрастните хора и дъщеря им психически, животът ги е накарал да се приберат на село, където бедността продължила да ги преследва, да ги мачка и да ги унищожи в крайна сметка. Хората не са цигани, цял живот са се стремели да живеят почтено, да не натоварват никого, изпитвали са неудобство от направените дългове в магазина, а в същото време не са имали дърва да стоплят душите си и да не си отидат по този нелеп начин. Не се оплаквали, а носили кръста си тихо и с достойнство/Кметът на селото каза, че не знаел за ужасяващата бедност, в която е живеело семейството./.

Случаят не е изолиран - всеки ден попадаме на откъслечни новини за подобни трагедии. Само преди дни разбрахме, че четирима души са покосени от „бяла смърт” в Кърджалийско, в Плевенско се повтори същото с друго възрастно семейство. В Пловдив намериха замръзнал клошар, който преди работил като … учител. Не ви ли напомня всичко това на един български Армагедон?! Тази нация бавно и сигурно се самоунищожава, изчезва!

А „обществото” от сутрин до вечер се занимава с есемесите до премиера, с кандидатурата на червената принцеса Бокова за шеф на ООН, с газовите доставки от Русия или с поредната актуална чалга звезда. В същото време хората по селата мрат от студ в нечовешка мизерия. Ако попитате социалния министър Калфин какво прави държавата той дълго и напоително ще ви обяснява за „социалните пакети” и „помощите”, но ще пропусне, че те задължително отиват при циганите, тъй като те са „чувствителна социална прослойка”, а хората с достойнство като семейството в Радювене са на космическа далечина от елементарна помощ. Те няма да отидат да откраднат, да ограбят, да насилят някой – тези хора ги е срам, че са направили вересия в магазина и плащат прескъпа цена за опита си да оцелеят с достойнство. Просто нещо в държавицата ни е изначално сбъркано и няма земна сила, която да накара управниците да вдигнат глави извън столицата, извън лъскавите зали. Сякаш не виждаме ужасяващата трагедия, в която живеят един куп сънародници. Възрастни хора, които да са дали нещо на тази държава, но нямат сили и чест да се наредят на опашките за социални помощи. А и да се строят на тях ще бъдат избутани от нагли цигани. Аз впрочем не си спомням циганин да е умрял от студ, но българи по селата – колкото щеш.

Може би кубик-два дърва щеше да спаси старите хора от ужасния край, може би малко дърва ще спасят още стотици хора от унижението да умират от студ в началото на 21 век. Когато става дума за такива трагедии по естествен път се питам – Какъв ЕС, какви пет лева?! Ние тотално сме загубили всякаква социална чувствителност, а в Конституцията уж пише, че сме „социална държава”?!

Дървената мафия сече и изнася хиляди кубици дърва, а общините нямат възможност да подпомогнат такива като семейството в Радювене. Не знам дали скоро сте минавали, в което и да е средностатистическо българско село, особено в някои райони на Северна България, но ако го направите ще се сблъскате с картини на Йеронимус Бош, защото там вече няма инфраструктура, няма комуникации, няма често ток и вода, да не говорим, че здравната помощ е на светлинни години далечина. Просто поселища, които бавно и сигурно са осъдени на изчезване, ако преди това не бъдат унищожени и ограбени от циганите. Селища на сенките.

Просто няма начин тази държава да оцелее по този начин! До скоро си мислех, че една очистителна гражданска война може да спаси страната, може да предизвика този „прилив на нежност”, който ни е толкова нужен, но виждам, че вече няма сили дори за това и … май „спасението на давещите си е в самите давещи се”. Ако е възможно и това, без извинение…

Коментарът е от личния блог на автора