Феноменална политическа грешка заради един най-обикновен есемес

Страшен есемес гейт сме изпуснали миналата година в парламента на Кения. Депутатът Франсис Уайтиту оставил телефона си да се зарежда и после се развикал, че политическите му врагове пращат смъртни заплахи от негово име на някаква жена. Тя пък тъкмо се била оплакала в полицията, че била уволнена от офиса на Уайтиту, понеже отказала да го обслужва сексуално.

Скандал като слънце, всичко е ясно! Сеир за успокоение на кенийския народ, че управниците също плачат. А не скалъпена, досадна, лошо режисирана,

преиграна и генерално

сгрешена интрига,

каквато е историята с есемеса на Бойко Борисов до Висшия съдебен съвет (ВСС):

Lozan Panov otnovo predlozi da Vi vikame vav VSS po zapisite za dvete kaki. Ne go priehme.

Единствената рейтингова тръпка в българското шоу е откритието, че шефът на етичната комисия Ясен Тодоров си чати интимно с мадами по време на важно заседание. То пък кой ли не си чати!

Не само обикновеният гражданин се разнообразява с бърборене в мрежата. Държавата буквално се управлява с електронни съобщения. Не че е лошо, комуникация си е. На Борисов например джиесемът му е имплантиран, пуска нонстоп “стрели” на всичко живо. Включително на Сесил Каратанчева.

Преди три години западни медии съобщиха, че българският премиер заспал на церемонията по връчването на Нобелова награда за мир в Осло. Но не беше вярно, само така изглеждаше - Генерала просто гледаше надолу към скута си и цъкаше есемес след есемес и статус след статус.

“Колко от медиите имат докладчици по време на заседание?”, риторично попита шефът на Върховния административен съд Георги Колев, изнервен, че времето за ефективна работа на правосъдието се пилее с глупости, а

част от колегите му го

играят свети води ненапити

Факт, повече от абсурден е, че есемесът, препратен през четири човека до шефа на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, се задържа в новините цяла седмица. То са извънредни заседания, то са фалшиви признания, все по-тъпи стават обясненията, човек ще си помисли, че вярно са напипали златна жила и едва ли не за първи път властите се натискат една в друга. Очевидно е, че очакванията на двата конкурентни продуцентски екипа в този случай са силно преувеличени.

Лобито на президента Плевнелиев и бившия правосъден министър Христо Иванов се опитва да внуши, че Борисов се меси в съда, което си е така. Но и те пък не могат да отрекат с ръка на сърцето, че не се опитват да се наложат както в съдебната, така и в изпълнителната власт.

Успоредно градят

героичен имидж на Панов, още малко знаме ще развява, за да се разчуе на шир и длъж как той единствен в закостенялата система милее за конституционните канони и безстрашно се опълчва на самия Бате. Нищо по-долу от най-малкия брат и златната ябълка. А пък Бате кипи и прелива - от есемеса излиза, че Лозан Панов се е опитал да го привика и разпитва заради драмата с “двете каки”. Него!!!

Нямаше смисъл от нелепото нахлуване на премиера в заседанието на ВСС, можеше просто да изреве от прозореца си срещу президентството: “Кой е тоя Лозан Панов, бе?” и да затръшне черчевето. Ефектът даже щеше да е по-дискретен. Напоследък забравяме да превъртим назад, а от съществено значение е да се открие откъде извира тази пълноводна река. Защо изобщо Борисов препраща съобщението на Панов? Не е, за да го информира или да му стопли сърцето, посланието е друго:

Знам какво правиш,

следя те, горе ръцете! Следващият въпрос е защо шефът на ВКС “пак” предлага да бъде изслушван премиерът във Висшия съдебен съвет? Много ясно, самозваният герой от статуквото демонстративно и упорито провокира егото на и без това чувствителния Борисов.

Унизителен факт се скатава най-отдолу под купищата глупости – целият сюжет се крепи на някаква си флашка с неизвестен автор. Героите се изтрепват заради прост компромат. Дори гимназистите не си въртят чак толкова кухи номера в голямото междучасие.

Не спираме да се чудим защо само водевили показват в новините, а то май първите мъже вече ги мързи да измислят хитри далновидни ходове, преядоха и зарязаха символиката, минаха към директни лични отношения. Политиката обаче въпреки мързеливия български елит продължава да е предимно умствен труд. Затова е добре да се знае, че реакцията на Бойко Борисов по този “гейт” е феноменална стратегическа грешка. Не защото някой ще си помисли, че Лозан Панов е по-голям, а заради ясното очертаване на новия фронт.

Лидерът на ГЕРБ легитимира новия си най-голям противник

БСП вече е извън играта, сега ламята е кръгът на Плевнелиев.

Изведнъж се оказва, че за министър-председателя е страшно важно какво пишат и говорят за него тогите с афинитет към “Протестна мрежа”. Вместо да покаже, че е сериозен играч, още преди половин година да беше разконспирирал опитите им за овладяване на съдебната власт чрез конституционната реформа,

той днес им се репчи,

сякаш снощи са музабили кирка в капака. Как може да кажеш пред вратите на висшето съдилище: “Дойдох да ме изслушат. Не се меся в работата на ВСС”, след като никой не те е викал? “Дойдох, видях и победих” нямаше ли да е по-вярно?

Но колкото и да се превърта, тая история по-задълбочена няма да стане, нивото на политическата каста спада неумолимо. Лъщи по-нелепо от забравена коледна украса през лятото.