Александър изпусна на косъм световната титла с националния отбор на Русия

Българин изпусна на косъм световната титла по хокей на лед. Звучи като научна фантастика, но е факт. Той се казва Александър Георгиев и е сред най-добрите млади вратари в Европа.

Затвърди по категоричен начин статута си и на мондиала до 20 години във Финландия. Игра като титуляр в почти всички мачове. Фамозните му спасявания обаче стигнаха само за сребърните медали.

Сигурно вече се чудите как така България е стигнала до сблъсък с подобен залог в хокея - спорт, в който ни липсват каквито и да било успехи. На единственото си участие на зимна олимпиада -

в Инсбрук през 1976 г., допускаме

6 безответни загуби

Две пързалки, четири клуба и състезатели, преследвали шайбата още през 70-те - това е актуалното състояние на родното първенство. Нашият национален отбор до 20 години действително ще участва на световно първенство. Само че в петата по сила дивизия - през април талантите ни ще мерят сили с домакините от Мексико, Нова Зеландия, Исландия и ЮАР.

Както се досещате, Георгиев няма да бъде в състава. Първо - той никога не е получавал повиквателна от родината си.

И второ - носи екипа на ледената суперсила Русия.

Сашо се ражда през 1996-а в София, но семейството му заминава за Москва още преди да е навършил и година. Бързо се запалва по хокея, който е на второ място по популярност в страната след футбола. Озовава се в "Химик", където прекарва пет сезона - четири в юношеските първенства и един в Младежката хокейна лига (МХК). Треньорът Юрий Страхов обаче го забива на пейката и залага на по-големите момчета.

Александър се чувства измамен -

при подписването на договора му обещават, че ще играе в поне 10 мача. А не го пускат в нито един. Вместо да се отчае, решава да потърси промяна. И макар да е трети вратар в отбор - аутсайдер в МХК, получава шанс за изява в легендарния клуб "ТПС Турку" - 11-кратен шампион на Финландия.

Причината е, че в продължение на 10 години редовно посещава школата за вратари на Фредерик Норена - един от най-добрите специалисти на Стария континент. След като попада в треньорския щаб на ТПС, Норен кани Георгиев на проби. Без никакви предварителни обещания - към онзи момент статистиката на стража е съвсем скромна. След няколко контролни срещи обаче качествата му са оценени и

той попада

в младежкия състав

Същевременно мъжкият тим започва катастрофално в шампионата и крета на предпоследното място. Предприемат се спешни мерки, а една от тях е привикването на Сашо. Хвърлят го направо в боя - той дори няма време да се развълнува. Но за сметка на това се отплаща с чудесни изяви. Паралелно играе при младежите и става шампион за възрастта си. Във Финландия използва българския си паспорт, защото така не заема квота за чужденец извън ЕС.

Бурното му развитие провокира дискусия в Русия Местните специалисти са обвинени, че с лека ръка зачеркват перспективни състезатели. "Финландците имат най-добрата вратарска школа. Правим упражнения, за които досега не бях и чувал - разказва Георгиев пред "Спорт експрес". - Във Финландия се научих да не обръщам внимание на статистиката и на броя спасявания. Дори и да губим, непрекъснато ми повтарят: "Всичко е наред, няма страшно." Докато в Русия е по-вероятно да ти се навикат."

През миналото лято Александър се прибира в България. Лекува травма и изключва всичките си телефони. Без да знае, че един човек го издирва на пожар - селекционерът на руския национален отбор за младежи Валерий Брагин. В отчаянието си специалистът издирва номера на баща му. Младокът дебютира на турнира за купа "Черно море" в Сочи. Там впечатлява с желязно спокойствие и с изключителни показатели - 150 "сухи" минути и само две допуснати шайби. Така логично се стига до поканата му за световното първенство във Финландия, където Георгиев се чувства като у дома си.

На мондиала той

се пребори за място

в стартовия състав

в конкуренцията на Иля Самсонов и внука на легендата Владислав Третяк - Максим. Той пази в пет от общо шестте двубоя (включително в мача за титлата, загубен драматично 3:4 след продължения от домакините) и бе изместен от Самсонов само за полуфинала срещу САЩ. Показателно е, през лятото Иля стана едва третият руски вратар в историята, избран в първия рунд на драфта в НХЛ, и подписа с Вашингтон. Самият Александър също изглежда само на крачка от мечтаната за всеки хокеист Лига на САЩ и Канада. Фактът, че не попадна в последния драфт, бе приет като истинска изненада. "България? Там съм роден, но съм напуснал страната още като бебе. Баща ми искаше да стана професионален спортист и ме насочи към хокея, защото смяташе този спорт за най-развит и успешен в Русия - разказва Александър. - Да, може би съм най-известният български хокеист. Никога обаче не съм получавал повиквателна от родината си."