Прилики и разлики между метаноловата ракия в Якоруда и рибата фугу в Япония

Седем човека умряха в Якоруда от ракия с метанол, петима са в реанимация. Близките им плачат по телевизията, искат възмездие, заподозреният за производството на “амброзията” Тайфи Мекльов отрича, явно изворът и виновникът тепърва ще се търсят и доказват. В потока информация по случая обаче остава леко на заден план един сюжет с най-малко три неизвестни, в който си заслужава да се вникне по-внимателно.

Дописките разказват, че трагедията започва на Бъдни вечер, когато Вайдин М. има рожден ден и изпива близо литър и половина–два от ментето в компанията на далечния си роднина Салих. Тайфи казва, че точно това шише не било от неговите, но свидетели твърдят, че именно той го е продал на Вайдин. Каквато и да е истината, явно на двамата роднини

не им е било за първи път

да пият нещо, без

да знаят какво е

На следващата сутрин, в първия ден от своята 39-а година рожденикът изпада в тежко състояние и издъхва в двора на местната Спешна помощ.

Първата странност е, че на този етап от историята версията за фалшивия алкохол не се споменава, въпреки че няма начин Вайдин да не е проявявал класическите симптоми на отравяне с метанол. Второто е, че никой от близките и роднините му не се усъмнява за истинската причина за смъртта, а са знаели, че човекът е изпил най-малко литър течност с неясен произход. И третото, най-странно е, че още същата вечер Салих сяда да пие отново от същата ракия, този път на “свинска сватба”.

Собственикът на закланото прасе Младен Биков, оцелял на косъм в реанимацията, съобщава, че е разменил един заек срещу 4 литра, но явно не е питал какво има в тубата – признание, изключително показателно за нивото на ракиената търговия в района. Трима умират след въпросното свинско тържество, включително Салих, преди да е навършил 30.

Очевидно е едно: за всички тези хора бутилка или туба с неясна увеселителна напитка не е тревожна, а щастлива гледка. От това, което казват пред репортерите и полицаите, си личи, че по принцип нямат навика да се черпят с питиета с бандерол или такива, закупени от надежден производител. Просто наливат нещо евтино, и толкова.

Бащата на арестувания Тайфи примерно заявява съвсем открито: "Дойдоха униформените и ни взеха ракийката, аз лично я вардя тук на казана у града. Пили сме всички от нея, нищо ни няма.” Е, как да им няма нищо, като умират един след друг? Синът му пък обяснява, че по принцип в дърводелския му цех обичали да се събират с компанията и да си попийват, като всеки си носел по някакво шише. Нито дума, че са били нащрек или пък, че у някого са възникнали поне за миг основателни съмнения след първата смърт в града. Напротив, упорстват, че алкохолът им си е наред.

Безстрашен ли е българинът, или играе на руска рулетка

с ракията?

В коментарите под трагичните новини от Якоруда много хора пишат, че истинската причина за масовото натравяне са беднотията и отчаянието. Ако е верно обаче, това означава ли, че мъжете между 30 и 40 години предизвикват съдбата нарочно?

Същите въпроси би трябвало да задаваме и след всеки летен сезон: умрелите тази година след консумация на фалшив алкохол чужди туристи не са ли чули какво се е случило миналата година по същото време? Толкова ли пък никой не им е съобщил, че на нашето Черноморие се лее като река евтин алкохол, разреден с дървесен спирт и десетки руски, английски, немски и полски летуващи си отиват без време? И то без да дават признаци на крайна бедност или отчаяние.

Ако наистина в Якоруда не им пука какво си сипват и са готови да излагат живота си на риск заради едното “наздраве”, тогава усещането от напиването би трябвало да е като вечерята със смъртоносно опасната риба фугу.

Целият анализ четете в хартиеното издание на "168 часа".