28 минути, които промениха живота на болната от рак Деси
28 минути - това е времето, в което една 40-годишна жена напусна здрача на дебнещата смърт и остана в светлината на живота.
28 минути бяха необходими, за да откликнат стотици българи на молбата за помощ, отправена от непозната жена.
Всичко започна в социалната мрежа така:
Приятели, днес на стъпалата пред Софийския университет съдбата ме срещна с тази млада жена. Видях табелката и спрях да питам с какво мога да помогна. Беше страшно студено, а тя седеше с табелката и просто чакаше за помощ, без да проси...
Оказа се, че е ветеринарен лекар, съпругът й е починал при катастрофа, а тя си е загубила здравноосигурителните права по време на майчинство и сега не искат да я лекуват! Има малко момиченце в първи клас, за което се грижи.
Необходими са 800 лв. за възстановяване на вноските, за да може да се лекува!
Моля ви, нека да помогнем кой с каквото може, но да върнем надеждата на една млада жена, която държавата е отнела!
Ако някой се интересува, нека ми пише на “лични”. Вярвам, че заедно можем да случим едно коледно чудо!
28 минути по-късно под тази публикация вече има дузина, които питат с какво и как да помогнат. Искат сметка, на която да се преведат пари.
Оказва се, че хората нямат търпение да бъдат добри!
За по-малко от 36 часа мнозина не просто се докосват до историята на Деси, но я заливат с писма, предложения, въпрос за сметката й, по която да превеждат пари, и много, много човешка топлота.
Ето част от публикациите:
Какво ще направиш, след като прочетеш това? Ти, който живееш в чужбина и гледаш ярките светлини на коледните украси във Виена, Париж, Копенхаген, Детройт, Чикаго и имаш проблем - не можеш да избереш подходящ коледен подарък на хората, които обичаш?
Какво ще направиш ти, който имаш спокойствие за това какво ще сложиш на масата днес и утре и ти, в очите на децата ти се отразяват веселите и топли светлинки на чудото на Едисон? Какво ще направиш ти, докато украсяваш коледната елха и мислиш с радост за предстоящите празници?
Ще протегнеш ли ръката си за някого, когото не познаваш, но за когото можеш да означаваш светлина, топлина, медицинска грижа и щастие за едно малко изтерзано същество? Ще го направиш ли? Направи го! Пиши ми! Вече имаме организация, ще се покрият неплатените осигуровки, осигурена е консултация с доктор - но не и без теб. Нищо няма да се случи без теб. Какво ще направишjQuery19103860850618220866_1450869335545? Пиши ми..
Нямам думи да ви напиша - а и не мога да отговоря лично на над 500 души -
колко силни и добри сме ние, българите, колко съпричастни, колко безкористни, колко мъдри в добротата си. Мога да ви кажа - благодаря ви, че дадохте криле на Деси, на нас и на душата си, защото в такива моменти си спомняме, че душата е направена, за да лети *(както казва големият Роджър Уотърс:) Бъдете благословени и пазете добротата в сърцата си, защото само тя е горивото, което ви помага да летите - и това е нещо, което никой и нищо не може да ни отнеме. Бъдете благословени и светли празници!
Приятели, думите не стигат, за да изразя признателността си към всички, които за часове се отзоваха на публикацията ми за болната от рак Десислава! Не е за вярване, но върнахте вярата ми, че доброто е живо и че има толкова хора - приятели, колеги, познати и не съвсем, които са готови да помогнат!
И така, има добри и лоши новини:
Добрите са, че ветеринарната клиника, в която Деси е работила, е обещала да преведе още една част от здравните й осигуровки.
Че има надежда да й бъде намерена подходяща работа, за да може да ползва евентуално отпуск по болест, осигуровки и т.н. ...
Лошите са: оказа се, че й е спрян токът и тя и детето са на свещи, но поне имат парно.
Освен това Деси и детето й живеят с 35 лв. на месец.
Тя има болки в стомаха (диагнозата е рак на стомаха), а няма пари за най-елементарни лекарства!
Благодарение на една невероятна лекарка
от Варна - д-р Консулова, се опитахме да помогнем с консултации, макар и дистанционни, за болките. Повярвайте ми, понякога грижата и човешкото съчувствие също лекуват! И такива лекари връщат и надеждата ми, че ще се случат и добри неща в здравеопазването!
Още веднъж приемете огромната благодарност от името на Деси, а и от мен за върнатата вяра!
Започвам да вярвам,
че тъжните приказки имат щастлив край. Историята на болната от рак Деси има наистина положително развитие: от ветеринарната клиника, в която е работила, са разбрали (благодарение на всички ваши споделяния) за крайно тежката ситуация, в която се намира, и ще покрият цялата сума за осигуровки, дали са й сума, с която ще плати сметката за ток и лекарства, и най-важното - след Нова година ще й осигурят по-лека работа в самата клиника!
При това положение Деси смята, че не е редно да продължават да се събират средства, защото има и други болни и бедни, а най-вече - нуждаещи се деца.
Случаят с Деси е решен, има добър и щастлив край, разбира се! Весели празници и пазете доброто в сърцето си, приятели! Вие сте невероятни. Господ е добър, щом е запазил толкова много добро в сърцата ни!
Десислава: Присмивах се на филмите с коледните чудеса
Родена съм в София и живея в София. Завърших ветеринарна медицина в Стара Загора. Работих по специалността си.
Още за живота на Деси, за 7-годишната й дъщеря и как се е разболяла, четете в хартиеното издание на "168 часа"
Най-четени
-
Секретно Как Живков наказа певицата, която му отказа
“Все едно да се изплюя на себе си - така го чувствах”, споделяла обречената на забрава естрадна звезда В наши дни малко хора си спомнят за поп певицата Маргарита Димитрова
-
"Зеленият" хладилник на Айнщайн
Гениалният физик обединява сили с Лео Силард да спасят хората от фаталния "убиец" в домовете им, но приятелството им стартира обратното броене до създаването на първата атомна бомба На 47 години той
-
Галерия Ресто от 80 стотинки можеше да остави Гунди жив
На погребението ги изпраща невиждана манифестация - над половин милион българи. Паника в БКП, уволняват вътрешния министър Тормоз за семействата след трагедията
-
Филмът за Гунди е №1 в момента, а не свинщината в политиката
Още няколко думи по темата „Гунди". Филмът очевидно е огромно събитие и пълни салоните с такова количество зрители, каквото българското кино не е виждало в последните 30 години
-
Да ме извиняват, но във филма за Гунди го няма Георги Аспарухов, а един фукльо, жонглиращ с топката. Излязох на 30-ата минута
„Гунди-легенда за любовта". Със сигурност е най-професионално заснетият филм в българската история на киното. По всички закони на христоматията на това изкуство. Прекрасна операторска работа