от ТАНЯ ИВАНОВА
"ТУРНАХА нещо да гръмне кораба. Завидяха ли ни, помежду си ли си завидяха, не знам. Всички българи са се качили на "Илинден", а другите корабчета са били празни, без работа" - разказва съпругът на преживялата апокалипсиса в Охридското езеро миналия септември Тотка Георгиева.
Жената все още се разтреперва при спомена, бяга от фотообектива и думите идват с мъка:
"Потънахме за минути, разхвърчаха се дъски. Това става с взрив, не с друго... Когато ни извадиха на брега, камерите на македонската телевизия вече ни чакаха. Кога успяха да се организират така, че да ни заснемат? Имаше нещо нагласено. Удавиха се мъже, които можеха да преплуват цял язовир. Заминахме 53 души, но 15 се върнаха
с краката напред
Оцелях, но само аз си знам какво си донесох от там..."
"Може и мръсно да са им направили от другите корабчета. Вчера идва следователят от НСО Георги Илиев и ни донесе протоколи, в които пише, че се отхвърля наказателното обвинение срещу македонските моряци. Нищо няма да им направят, а можех да остана без жена и дъщеря..." - клати глава съпругът Пенчо Георгиев. - "Голяма трагедия, голямо наказание за нашето село. Отидоха си млади хора, оставиха сираци да растат сами, без майка."
"Имам двама сина - на 6 и на 10 години. Малкият - Мирослав, стана на шест 20 дни след смъртта на майка си. Вечер гледат небето и казват: "Лека нощ, мамо!" Хванах големия, че снимал некролога на телефона си. Още преживяват, че съпругата ми я няма" - присяда на дивана сломеният от мъка съпруг на 32-годишната Мария Димитрова, удавила се на 5 септември 2009 г. в Охридското езеро. Дойчо Димитров споделя, че е полицай и след 24-часовите дежурства има по 3 почивни дни. Само така успява да се оправи с огромната отговорност на
самотен баща
"Помагат и бабите, но не е същото. Казах истината на децата, така ми препоръчаха психолозите, които бяха изпратени от агенция "Закрила на детето". За момчетата бе голям удар. После се лепнаха за мен и все ме питат: "Къде ще ходиш сега?", не се отделят от мен. Аз съм и за майка, и за баща..."
Наскоро грижовният баща е купил ново ATV на сина си Георги, завършил четвърти клас с много добър. Утеха му е, че децата са послушни и не му създават грижи. Дойчо Димитров си спомня, че 32-годишната му съпруга Мария винаги е имала страх от водата и когато веднъж се качили на лодка в морето, є прилошало и се върнали.
"През август я покани една комшийка, но тя не замина за Охрид. За следващата екскурзия една позната получи инсулт и Мими замина на нейно място. Загинала е затисната в трюма. Беше най-грижовната съпруга и майка. Добродушна и засмяна, децата все нея питаха за това-онова. Взехме се през 1997 година, тя работеше в една пицария. Не можах да понеса разпознаването, баща є ходи" - скърби вдовецът.
"Не обвинявам никого. Следствието ще си каже думата" - заключава полицаят.
"Има виновни, разбира се! Корабът бе много стар, личеше му. Бяхме 55 души, повечето познати и приятели. Нямаше мрънкащи, качихме се на корабчето, за да разгледаме манастира "Св. Наум".
Имало легенда
че там трябва да се иде три пъти, защото ставали чудеса. Нашето чудо беше зловещо - спомня си Христина от Пирдоп. - Аз бях седнала най-отпред. Стана за секунди. В такива моменти блокираш и се чувстваш, сякаш гледаш филм, а не се случва с теб. Никой не ми помогна, а не мога да плувам. Чувах писъците на давещите се. Не знам дали съм викала за помощ...", потреперва Христина и бърза да се върне на сигурно място зад хранителния щанд. Младата жена се е върнала на работа в супермаркета, където продава хранителни стоки.
"Имах разтежение на коляното и
20 дни стоях с гипс
Когато го махнаха, отдолу съм имала рана от гвоздеите на кораба, които се бяха забивали в крака ми. Беше доста дълбока, едва я излекувах. Трябваше да попълваме няколко формуляра, за да получим 160 лева обезщетение. Процедурата бе дълга и с мъжа ми се отказахме и от тях. Друго обезщетение не сме получавали" - разказва леля Митра от Пирдоп. Със съпруга си Никола Томчев работят в София дълги години и когато се пенсионират, отиват да живеят в Подбалкана. Заделят от пенсиите да видят малко свят.
"Хората, които бяха в каютата, се изподавиха всичките. Отгоре имаше пейки и маси. Масите паднаха, наклониха се и ни затиснаха от лявата страна. Една ме удари в гърдите и бях затиснат. Пред мен имаше жена със строшени ребра. Корабът загреба вода със задницата и
потъна за секунди
Това са тонове, няма как така рязко да се извие на едната страна. Изплувах и се спасих. Пред мен имаше удавени, а водата бе топла, бистра и тиха. На брега прескачаш труповете и гледаш за най-близките си..." - спомня си чичо Кольо.
"Аз бях права на палубата, за да гледам панорамата, и това ме спаси. Като почна да потъва, си рекох: "Дотук съм!" Не умея да плувам. Хванах се за дъска, а тя се върти. Наоколо хората пищят. Не помня как са ме измъкнали от водата, бях останала без въздух и глас..." - споделя леля Митра.
"Един път жена да си затвори устата! - изкарва го на майтап Кольо и тихомълком добавя: - Аз не го приемам така дълбоко, но тя още не е преживяла шока. От 1964 г. сме женени - това са 46 години. Сраснали сме се, едно цяло сме. Аз излезнах на брега, а нея я няма.
Краката ми се подкосиха
Когато я видях жива, изпитах голямата обич, за която говорят по филмите. Много е кратък този живот и трябва да го ценим" - обобщава Никола Томчев.
Днес възрастната двойка се върти около градината си в Пирдоп, където отглежда домати и арониеви храсти за домашен сироп. Щастливи са, че са оцелели и са заедно. Вярват в съдбата и чакат тя да ги дари с още правнучета.

Другарска среща след трагедията

 НА 8 май в механа "Копривщица" в Пирдоп се събират 40-те оцелели от крушението в Охридското езеро.
"Реших да ги организирам, къпали сме се в една вода. Кръстени сме в една битка и вече сме семейство" - майтапи се чичо Кольо Томчев.- Скоро мислим пак да се съберем. Хубаво е да видиш как животът продължава. Екскурзоводката ни бе едно младо македонско девойче. И тя се дави с нас, а разбрахме, че наскоро се оженила. На кой каквото му е писано."
Никола Томчев споделя, че при следващата среща на оцелелите ще присъстват и адвокати, поканени от близки на загиналите.

Трябва да има възмездие!

"От фирмата организатор "Клюнчев" не ни направиха застраховки живот, твърди Христина от Пирдоп, оцеляла в охридския потоп. - Нито екскурзията си направихме, нито обезщетения ни платиха. От социалните ни дадоха еднократно 160 лева. А разбитата ни психика? Как да си платя лечение, ако ми бе потрябвало? Аз два месеца бях в болнични, докато преживея случилото се. Нямах заплата. А има и по-зле от мен - колежката ми Тотка от село Антон не е добре с нервите. Обвинявам застрахователната фирма! - категорична е 30-годишната жена.
Проверка на "168 часа" установи, че телефоните на фирма "Клюнчев" СД в интернет са променени и неактуални.

Решението на Главна прокуратура - Охрид
Отхвърля се наказателното обвинение на СВР Охрид, подадено срещу Владо Устияноски, помощник на парахода, понеже не съществуват данни за съмнение, че обвиненият е извършил наказателното дело. По-надолу в протокола пише: "Когато се превозвала организираната група, Устияноски Владо не знаел нито колко пътници са се качили на парахода, нито колко пари е взел от тях. Устияноски Владо не е държал никакъв специализиран изпит за член на екипажа на парахода и не можел да бъде негов член." Обвиненият Филевски Сотир, собственик на парахода, не се придържал към разпорежданията за безопасност на параходния транспорт. "Бил свястен, че заради това може да настъпи вредно последствие, но лекомислено смятал, че то няма да настъпи..." Устияноски Владо е извършил предметното наказателно дело поради небрежност.