В зората на демокрацията Крушата се захваща с търговия. Взема склад под наем на "Илиянци" заедно с известния петрички бизнесмен Иван Кочев-Чомбе. Двамата купуват и продават всичко, от което могат да се изкарат пари - цигари, кафе, дрехи, алкохол.
"В началото на април 1993 г. Стефан ме помоли да се заема с икономическата част на бизнеса и дойдох в София. Живеехме в апартамент под наем. Това продължи до септември, когато го убиха." На 4 септември около обяд братята се виждат за последен път в София. Уговарят се да се срещнат по-късно в Ловеч. "Това беше последната ни среща. Вечерта ми съобщиха, че е застрелян. Шокът беше огромен - споделя Иван.- Брат ми имаше пари и това правеше впечатление. Ходеше по заведения с приятели. Може би оттам се роди легендата, че е голям баровец." Иван се чуди как е възможно 17 години след смъртта на брат му все още да се спекулира с неговото име.
"Мъчно ми е, че хора, които случайно са били около Стефан, дори след убийството се кичат с определението "човек на Крушата". Какви ли не квартални хаймани и 24-каратови апаши са рекетирали и вилнели с името на брат ми напред. Питам - Стефан от оня свят ли им казва да изнудват хора, да бият, да безчинстват. Болно ми е, но не мога да променя общественото мнение, да отрека легендите и да изчистя петната, които се хвърлят върху паметта на брат ми", споделя Иван. Преди време в заведение той набива младеж, който се перчи с името на Крушата. "Кипнах, нахвърлих се върху него и така го бих, че си счупих ръката. Нямаше сила, която да ме удържи. Някакъв келеш и се перчи, че бил борец, човек на Крушата, троши чаши. Какъв борец си ти, като не си слагал къси гащи, не си стъпвал на тепиха", гневи се Иван. 17 години след убийството на брат си той не ходи на гроба му. Казва, че таи мъката в душата си. "Няма начин, животът е за живите и те трябва да намерят сили да продължат напред", разсъждава Иван. Макар и само на 48 години той е баща на две пораснали дъщери и дядо на 3-годишен внук. В момента е изпълнителен директор на централната столична автогара. Преди това работи по специалността си като счетоводител, ревизор във финансов контрол, директор е на завода за натурални сокове "Куинс" в Ловеч.

Версии за покушението

"ПОПАДНАХ там, където не исках да стъпвам", споделя борецът Стефан Мирославов-Крушата с брат си Иван дни преди да бъде убит. Наскоро Стефан се е върнал от Гърция. Какво точно се случва там, близките му няма как да знаят. С годините Иван отсява фактите, прехвърля през ума си разговори с брат си и се опитва да стигне до истината. "Всичко, което съм научил или подозирам за случилото се, съм съобщил в полицията. Може и да разкрият техните версии за убийството, когато след три години изтече 20-годишният давностен срок за разследването. Нямам представа. Факт е, че от 17 години нямам брат, а убиецът му не е разкрит" - казва Иван Мирославов. Според една от неговите версии Стефан вероятно е застрелян, защото е отказал да стане съучастник в наркоафера, която по някакъв начин е свързана с пътуването до Гърция.
"Допускам, че е видял или разбрал неща, за които на всяка цена е трябвало да замълчи завинаги. Никой не убива заради това, че си му взел гаджето или си го обидил. Публично се разпространиха какви ли не версии, но къде е истината - това трябва да кажат разследващите", допълва Иван Мирославов. Според него е мит и твърдението, че супер снайперист е гърмял с десетки куршуми срещу Стефан. "Имаше само два куршума. Единият - в брат ми, другият - в страничното огледало на колата. Аз съм ловец и мога да преценя, че в този прав участък, където има видимост от около 400-500 метра, не е трудно за добър стрелец да улучи в целта. Не е нужно да гърми снайперист или суперобучен стрелец", обяснява Иван.