- И двамата сте привлечени отново в България заради позициите си във Viber. Трудно ли бе това решение да се завърнете?
Даниела Иванова: За мен това бе една търсена възможност. От доста време изчаквах подходящ момент, в който да се върна в България и по точно позиция, която да ме вдъхнови и да е перспективна. Истината е, че прочетох за Атанас и Viber в пресата. Казах си:"Точно това е възможността, която чакам, и няма начин да я изпусна." Свързах се с него в LinkedIn и с голямо нетърпение очаквах развитие.
Атанас Райков: При мен нещата се стекоха по-различно. В момента, в който напуснах предишната си работа, си взех време за себе си, в което да пътувам и да проучвам различни възможности. Посетих места из целия свят. България бе една от три или четири сериозни опции, които разглеждах, и ми се искаше да намеря нещо в родината.
Твърде много време и усилия съм инвестирал в тукашната екосистема и обществото, които не исках да ги оставя просто така, а да продължа да надграждам върху тях. Възможността с поцизията във Viber дойде по време на този размисъл. Предложението бе доста атрактивно и не мислих твърде дълго, честно казано.
- Със сигурност трудно се отказва на такова предложение, но все пак нещо липсваше ли ви в чужбина, което допълнително ви е подтикнало да се върнете?
Д.И.: Със сигурност животът в чужбина е много по-различен. Работната среда, в която се намирах, бе изключително международна - имах колеги от Австралия, Азия, САЩ. Но основно ми липсваше една по-дълбока връзка с хората. Истината е, че в България я имам - това е моят дом, тук е мястото, в което съм израснала и е близо до сърцето ми.
Всъщност търсех възможност да дойда в България, защото смятам, че българите в чужбина трябва да се върнат, да приложат наученото и да продължат да надграждат себе си. Така ще можем всички заедно да израстваме и страната ни да се развива в една по-положителна насока.
А.Р.: Аз, от своя страна, идвам от семейство, в което вече 4-то поколение има емигранти. Един от дядовците ми е завършил в Америка през 30-те години на XX век и се е върнал обратно в родината си.
След това е основал института по Агрономия в България. Водил е преговорите за придобиване на Източна Добруджа. Завърнал се е, за да допринесе за държавата, която го е изградила. Има истории в семейството ми на хора, които са заминали и останали в чужбина поради независещи от тях обстоятелства - заминали са по време на промените с настъпването на комунизма и не са могли да се върнат. Но цял живот им е липсвала България.
Когато пораснах, започнах да си говоря с тях за житейския им опит. Закърмен съм с историите за компромиса,
който прави човек, тъй като животът на запад може да бъде по-леснопостижим материално, но човек прави определени жертви, свързани със средата и каузата, за която се бори. Както казва моята баба, която отдавна е в Лондон: "Дори да живееш 60 г. в друга държава, продължаваш да се чувстваш чужденец."
- Вие усещали ли сте пренебрежение към вас, докато сте били в чужбина, особено през последните месеци, в които ситуацията с бежанците е доста наострена?
Д.И.: Никога не е имало по-различно или специално отношение към мен заради това, че съм българка. Дори много хора са доста впечатлени от нас.
Мислят, че сме изключително трудолюбиви и целенасочени хора, преследващи целите си на всяка цена и даващи всичко от себе си, за да постигнат мечтите си. Отивайки там, започваме от нулата.
Хора, които имат изградена ценностна система, осъзнават, че това е ценно качество и такъв кадър би могъл да спомогне за развитието на бизнеса им.
Впечатлени са, че говорим по няколко чужди езика. Моят опит е, че качественият талант се цени навсякъде и няма дискриминация на такова ниво.
А.Р.: Смятам, че нещата през годините се променят в позитивна насока, особено когато говорим за модерни индустрии и бързо развиващи се компании. Там няма голямо значение откъде идваш, а с какво се занимаваш. Някои от най-големите американски компании се управляват от индийци мигранти например. Така че тези предубеждения все повече се разбиват.
Технологичната индустрия е най-прогресивната и най-много допуска различността. Това е и една от причините да пожелая да се занимавам именно с тази сфера, защото тя променя света към по-добро. Но на всеки трябва да му е ясно, че има сфери, в които е по-трудно. От друга страна, всяко предизвикателство може да бъде използвано за мотивация.
- Развитието на технологиите изтегли значително и комуникацията в онлайн пространството. От една страна, това помага, но от друга, пречи. Според вас къде е балансът?
- Д.И.: Факт е, че в днешно време човек може да се фокусира върху една тема за 8 секунди. Постоянно сме облъчвани с информация в най-различни канали за комуникация, но тя може да се контролира.
Истината е, че има решение за това нещо и Viber е едно от тях. Дава възможност за лично пространство, в което да комуникираш само с най-близките си хора. Също си в пълен контрол относно това, което четеш, и сам избираш и селектираш.
- А предимство ли е фактът, че всеки може да споделя и да популяризира своята гледна точка? Тази пълна свобода крие и риск от заблуди и пропаганда.
А.Р.: Пропагандата винаги е била заплаха, дори когато човек е имал достъп до малко информация. В момента всеки един от нас има избора откъде да събира информация и на какво да вярва. Със сигурност това е по-голямото предизвикателство, отколкото достигането до информация - то е по-скоро функция на това да избереш правилните, достоверните и непредубедените източници. Това е и причината хората вече да вярват повече на социалните медии,
отколкото примерно на интернет сайт. Това е и едно от предизвикателствата на онлайн медиите - да поддържат своята репутация. Ние също се опитваме да спомогнем за този процес, като изграждаме партньорства с уважавани медии, които предоставят точна, коректна и полезна информация за нашите клиенти.
- Онлайн медиите в цял свят зависят основно от рекламодатели, за да се издържат. А едно безплатно приложение като Viber от какво печели?
Д.И.: И ние имаме начини за монетизация, каквито например са стикерите, които предлагаме.
В глобална схема са един доста добър източник на печалби - само в България 40% от хората купуват стикери, а в целия свят на ден има около 52 млн. сваляния. Печалба носят и разговорите, които предлагаме чрез Viber Out за целия свят. В бъдеще ще предлагаме и други услуги, свързани повече с партньорите ни.
- Защо е важно да има център на Viber точно в България?
А.Р.: Това по-скоро се случи в резултат на избора на компанията да работим заедно. Позиционирането им в България е по-скоро стечение на обстоятелствата.
- И двамата сте обикаляли много света и сте се срещали с интересни хора. Кое е най-умното нещо, което са ви казвали?
Д.И.: Съветът винаги да съм искрена и безкористна в целите, които преследвам.

Цялото интервю четете в хартиеното издание на "168 часа".