Преди 11 000 години внезапни климатични промени довели до рязко затопляне на земната атмосфера и до изчезването на някои видове като мамутите например. Тогава хората все още не били построили своите тецове на въглища, не юркали мощни лимузини по магистралите и не изхвърляли тонове вредни газове в атмосферата. Въпреки това нещо се объркало и от мамутите останали само величествените скелети, които красят фоайетата на някои от най-големите природо-научни музеи в Европа.
Сега се опитайте да прескочите още 11 хил. години напред в бъдещето. И си представете как господстващите тогава същества разглеждат човешки скелети в техните си музеи или където там са преценили да изложат най-интересните останки от древността. Това съвсем не е изключен научнофантастичен сценарий. Човечеството в момента прави всичко възможно да си осигури безрадостната съдба на мамутите. Всеки един от 7-милиардното население се е превърнал в ходещ комин, който изхвърля въглерод в атмосферата, който от своя страна сериозно нажежава обстановката на нашата планета в прекия смисъл. Средната годишна температура расте ли, расте, ледниците се топят, реки, езера и дори морета пресъхват. След това идва още по-страшното. Половината от нас ще загинат от жажда, а другите ще бъдат удавени от прииждащите океански вълни. И това ще се случи в съвсем обозримо бъдеще. Според някои учени след 85 години
Рим ще бъде под вода
След Вечния град и други мегаполиси ще бъдат погълнати от морската вода. Малцината оцелели ще страдат от страшните суши и ще се бият за манерка прясна вода както в безбройните холивудски фантастики. Накрая ще бъдем заличени от лицето на Земята и ще минат хиляди години, преди да се появи нов разумен вид.
Подобен сценарий може и да изглежда твърде краен, но очевидно в него вярват лидерите на най-големите световни сили. Няма друго обяснение за
масовото присъствие
на конференцията за климатичните промени, която се провежда в Париж. Заплахата от дебнещи наоколо терористи-камикадзета не уплаши лидерите на САЩ, Русия, Китай, Германия и останалите основни играчи на международната сцена. Повечето от гореспоменатите държавници заложиха на крайно емоционални речи, в които предупреждават, че точно тази среща може и да е последният шанс на човечеството. Не се ли разберат сега, планетата ще продължи да се затопля, докато не изпържи всичко живо на нея. Песимистите са убедени, че дори и при най-благоприятния изход на преговорите в Париж пак сме закъснели фатално и климатичните промени не могат да бъдат овладени. Домакинът на срещата - френският президент Франсоа Оланд отсече, че точно в този момент
няма място
за песимизъм
Неговите подчинени успяха да съберат делегациите на 195 страни, което си е достатъчно внушително постижение. Още по-любопитното е готовността на големите в тази игра да си признаят грешките.
"Осъзнавам, че представлявам втория най-голям замърсител на атмосферата в света и обявявам готовността на всички американци да се борят с глобалното затопляне. Наш дълг е да помогнем на планетата и тази среща е първата и най-важна крачка към ограничаването на човешкото въздействие върху световния климат", обявява в своята реч президентът на САЩ Барак Обама. В почти същия дух се изказва и лидерът на първия най-голям замърсител - китайският президент Си Цзинпин. През последните години САЩ и Китай водеха тиха война по въпроса кой повече бълва в небето и кой е виновен за настъпването на климатичния Апокалипсис. За първи път на срещата в Париж лидерите на двете най-големи световни икономики са готови да седнат на една маса и да преговарят. Дали наистина е възможно човечеството да сътвори нещо хубаво за бъдещето на Земята.
Възможно е, ако се извадят достатъчно пари, твърдят участници в преговорите във френската столица. Въпросът е кой колко ще даде, за да бъдат разработени нови технологии, които да ни осигуряват енергия, без да се горят петрол и въглища. Развиващите се страни са убедени, че по-богатите батковци трябва да платят сметката. А тя според финансовите експерти на срещата няма да е никак малка.

Как бактерии ще спират глобалното затопляне, четете в новия брой на в. "168 часа"