B сряда вечерта България преживя рядко срещан по нашите географски ширини спортен триумф. Волейболните ни национали отупаха световната сила Германия и се класираха за четвъртфиналите на европейското.
Хиляди по трибуните в "Арена Армеец" и милиони пред телевизорите плакаха от кеф след края на мача. На терена едно момче също плака, но сълзите му от щастие се смесваха с тези на неизмерима мъка. Посрещачът Николай Пенчев загуби втория си баща няколко часа преди началото на осминафинала с Германия. Съотборниците му го съветват да не играе, но Ники не ще и да чуе за варианта да се прибере у дома и
да се поддаде на мъката
Той стиска зъби и излиза на терена, а след това играе на върха на възможностите си в името на победата.
"Не се изненадах, че Ники иска да играе. Той буквално е закърмен с волейбола и именно спортът ще му помогне да се справи с болката от загубата на близък човек. Родителите му са бивши волейболисти и го запалиха по играта още в детските му години. И не само него, а и двамата му братя близнаци - Чоно и Розалин. Ники е с две години по-голям от братята си и винаги се е изявявал като техен лидер. И тримата са страхотни таланти и всички очакват да изградят основата на
бъдещото звездно поколение в родния волейбол",
разказва пред "168 часа" треньор, който отлично познава Николай Пенчев.
Младият пловдивчанин започва кариерата си в школата на "Локомотив" (Пд) и още на 14 влиза в полезрението на опитните мениджъри в спорта.
"В началото играех в една схлупена училищна зала, но хич не ми пукаше от условията. Важното беше да отигравам добре топката и да се развивам. Притесняваха ме малко сравненията с Матей Казийски. Страхувах се да не оправдая доверието на хората, които ме сочеха с пръст и обясняваха колко добре атакувам от зона 4", спомня си Ники Пенчев. Малко след 18-ия му рожден ден идва и големият му шанс. Той заминава за Италия, за да играе в местния "Пиаченца". Престоят му обаче не се оказва особено успешен.
"Бях твърде малък и неопитен, за да пробия в италианския клуб. В "Пиаченца" ме посрещнаха трима българи - Владо Николов, Андрей Жеков и Христо Златанов, които
направиха всичко по силите си да ми вдъхнат кураж
Така и не успях да се преборя със страховете си и рядко влизах в игра", признава Николай. Той е твърде голям талант и твърде упорит, за да се откаже, и не след дълго идва далеч по-подходяща възможност за развитието на кариерата му. Канят го да играе в Полша, където посрещачът успява да развие пълния си потенциал.
"Нещата изведнъж ми се получиха и съвсем скоро дойде повиквателната за националния отбор. Братята ми много искат да ме последват в Полша и се надявам да им проправя път в местното първенство, което е едно от най-силните в Европа", твърди през лятото Ники. Малко след това идва и големият удар за него заради неуредици между клуба му "Асеко Ресовия" и мениджъра на играча.

Как се решава конфликта в Полша и Ники Пенчев подобрява формата си, четете в новия брой на в. "168 часа"