В България тунелите са най-късите в целия Европейски съюз, но за сметка на това - най-опасни. У нас тръби с дължина над 1,5 км, за които има европейски изисквания за допълнителни обезопасителни мерки освен за осветление и намаляване на скоростта, няма, но въпреки това в тях човек не се чувства сигурен.
За по-малко от три години - от 1 януари 2013 г. до 14 октомври 2015 г., в тунелите на територията на страната са регистрирани общо 238 пътнотранспортни произшествия, при които са загинали петима участници в движението и са били ранени 53-ма, пише в отговор на Главна дирекция "Национална полиция" на въпрос на в. "168 часа". В Швейцария и в Австрия има и по 12 и 11 жертви на катастрофи в тунели, но те са по-дълги и са били при други условия.
Пътна полиция обаче не казва какви мерки са предприети за осигуряване на безопасността при преминаване в тунели по магистралите в страната, както и какъв е принципът за реакция при инцидент.
Нито един от тунелите
в страната няма камери
във вътрешността
Един-единствен е оборудван с такива на входа и на изхода си. Става въпрос за съоръжението в района на 14-ти километър по автомагистрала "Люлин" (третия при движение от София към Перник). Там са монтирани камери на влизане и на излизане, но те се ползват само за контрол на скоростта.
"Постоянно видеонаблюдение чрез тези камери не се осъществява", пишат в отговора си от Главна дирекция "Национална полиция".
Що се отнася до охрана чрез патрулиращи екипи, това решава всяка дирекция на МВР, през територията на чиято област минава съответната магистрала, път или се намира тунел. Те преценявали своите възможности и определяли служители за осъществяване на контрол по автомагистралите и главните пътища.
Бившият шеф на КАТ Алекси Кесяков е категоричен, че
всички подобни съоръжения в България предизвикват притеснение,
защото вътре е по-тъмно и не се вижда добре. Изключително тежки последици има в тунелите от катастрофи, казва в лекцията си пред студенти инж. Асен Антов.
Още по-опасни са виадуктите, които са на открито пространство
и като замръзнат през зимата, създават трудности за шофьорите, казват експерти.
"Витиня", където стана тежката катастрофа с 50 автомобила, засега е най-големият тунел. Евентуалното прокарване на тръба по Кресненското дефиле по магистрала "Струма" би било още по-опасно и от "Витиня", защото има комбинация от два много тежки фактора. От една страна, там е най-силно сеизмичният район в България. Категоризиран е в най-високата 10-а степен. Учените са изследвали подробно Крупнишкия разлом и този при гара "Яворов", където скалите имат радиоактивен фон.
При земетресение е много вероятно да се изпусне радиоактивният газ радон, който се образува при разпадането на урана.
В Кресненското дефиле той е на много голяма дълбочина. В затворено помещение, както и в дълъг тунел може да бъде опасен за здравето на хората. Ако обаче тунелът е къс и бързо има излаз на въздух, радонът се разнася в атмосферата и не може да причини проблеми.

Защо в един и същи ден се случват две тежки катастрофи в тунели у нас, четете в новия брой на в. "168 часа"