Още от началото на годината беше ясно, че Националната астрономическа обсерватория на Рожен за пореден път ще стигне до тежко финансово състояние. Бюджетът й бе 282 000 лева, а само за тока отиват около 50% от тази сума.
Световната практика показва, че доброто функциониране и развитие на една обсерватория изисква бюджетът й да е 10% от капиталовите разходи за нейното изграждане. Нашата е изградена за 12 млн. лева. За съжаление от откриването й на през 1981 г. до ден днешен никога не е имала бюджет от 1.2 млн. Парите стигат за кръпки на критични места по телескопите, кулите, лабораториите и битовата част. Останалото не стига да се плати токът. Разбира се, нарастващите му цени също играят роля, но най-сериозната причина е скромният бюджет.
Не е лесно да се каже кой е отговорен за това. Най-голяма е моята отговорност. Не можем да не инвестираме в надеждната и пълноценна работа на телескопите, детекторите, спектрографите, камерите и другата апаратура. С този подход (някои биха го нарекли стратегия) поддържаме конкурентно ниво и сме най-голямата обсерватория в Югоизточна Европа.
Отговорност носят и хората, които правят бюджета на Република България. Част от него е бюджетът на БАН, към която принадлежи обсерваторията. Тези хора не разбират, че
шансът на една бедна на ресурси страна е единствено доброто развитие на науката и образованието, че натам трябва да се насочат инвестициите, ако искаме интелигентен растеж.
България така си и остана единствената страна, която не получи нито цент от предприсъединителните фондове за образование и наука при преговорите за присъединяване към ЕС. През 2000 г. една от първите затворени глави в тях бе „Наука и изследвания". Липсата на договорености за финансиране в тази област не попречи на преговарящите тогава да отбележат какъв "голям политически успех" е бързото затваряне на тази глава.
Сега условията в обсерваторията са спартански. Икономисваме каквото може, преди всичко ток. Когато температурите започнат да падат под нулата, консервираме част от сградата,
в която няма апаратура, за да не я отопляваме. Но това консервиране амортизира сградата по-бързо и в началото на лятото трябва да се ремонтират пораженията от зимата
Но същинската работа с телескопите и инструментите към тях не спира, всяка ясна нощ се правят наблюдения на галактики, звезди, звездни системи, астероиди, комети. Те се извършват по разпределение на конкурсен принцип. За целта всички астрономи в България два пъти в годината внасят своите проекти за наблюдения и искат време за използване на телескопите. Натоварването е толкова голямо, че се дава само една трета от исканото време. Наблюдават учени и студенти, но финансирането идва само от БАН. Би трябвало всеки да си плаща времето с телескопа, както е например в испано-немската обсерватория Калар-Алто.
Астрономията не може да бъде отделена от останалите науки. Проблемът у нас е в пренебрежителното отношение към науката въобще от страна на управляващите през всичките години на прехода. Тези проблеми се изостриха през 2009 г. и пораженията от тогава не могат да се преодолеят и до днес. България продължава да е на последно място по инвестициите за наука в ЕС и няма индикации това да се промени. Как ще достигнем заложените за наука 1,5% от БВП, след като 2015 г. вече изтича, а няма промяна и с десети от процента в сравнение с миналите години? Как ще функционира проектното финансиране на науката, след като няма конкурси за проекти? Това са
въпроси без отговор, защото няма взаимодействие между учени и политици
Специално за астрономията проблемите ще се решат, щом започне изпълнението на Пътната карта за развитие на научна инфраструктура в България. Тя бе приета от Министерския съвет на 21 септември 2010 г. и предвижда да се създаде Регионален астрономически център за изследвания и образование (РАЦИО). Ядрото на РАЦИО е Рожен. Но ние си даваме сметка, че не всичко в Пътната карта може да се реализира с пари от бюджета и търсим алтернативно проектно финансиране и партньорство с организации за европейско финансиране. За съжаление 5 г. след решението на Министерския съвет то остава един красив документ. Искрено се надявам моите млади колеги да дочакат реализацията му. Ако не, пръв бих им препоръчал да идат там, където политиците по-често повтарят: "Напред, науката е слънце."
Да не би да има апетити за приватизация на обсерваторията? Нямам друго обяснение за липсата на адекватното й финансиране.
През 2012 г. сключихме договори с държавните горски стопанства и те ни помогнаха да оцелеем. Получихме дървесни образци, които бяха подложени на дендрохронологичен анализ. Изследваше се влиянието на слънчевата активност и климатичните промени върху дървесните видове.
Повечето от резултатите от оригиналните изследвания на Рожен се публикуват в международни астрономически списания. Бяха открити множество нови звезди в галактиката Андромеда. Тук българските астрономи са водещи. Над 15% от "новите" в Андромеда са в сметката на един млад екип, който работи вече 5 години.

*Авторът е директор на Института по астрономия към БАН

Целият анализ четете в новия брой на в. "168 часа".