Едно 18-годишно момче от ямболското село Кукорево върна България върху картата на големия бокс. Даниел Асенов спечели първа голяма титла при мъжете от 2008 година насам - на финала в категория до 52 килограма на европейското първенство в Самоков срази британеца Мохамед Али (точно така, няма грешка - Мохамед Али).
И макар че прякорът му е Тайсъна, талантливото ромче с мълниеносен удар и зрелищна защита всъщност крачи уверено по стъпките на Кубрат Пулев.
Именно Кобрата е последният ни шампион на Стария континент преди наказателната акция на Даниел. Пулев триумфира в Ливърпул преди 7 години, а веднага след това се прехвърли при професионалистите. Всъщност и Асенов отдавна е в полезрението на големите акули в мениджърските среди. Непосредствено след навършване на пълнолетие и дебюта си при мъжете той получи покана от международната федерация да участва в новоучредените профисерии. На този етап боксьорът не бърза с решителния преход, а целта му е доминация на аматьорския ринг. Вероятно се е поучил и от неприятната ситуация с друга родна надежда - Благой Найденов, който стана олимпийски и световен шампион за младежи, но се
подведе по мениджърски обещания за големи пари
Резултатът - най-добрият млад спортист у нас за 2014 година загуби с нокаут още първия си двубой и бе наказан с 9-месечно спиране на състезателните права от Българския професионален боксов съюз заради опит за манипулиране на резултата от мача.
Златото от Самоков гарантира на Асенов държавна премия в размер на 15 000 лв. и автоматично участие на световния шампионат в Доха през есента. Но не и квота за лятната олимпиада в Рио, която е и голямата цел пред Даниел. За да участва на игрите, той трябва да стигне финал и на мондиала. Ако не успее, след това ще има още две възможности - тежки квалификационни турнири.
Въпреки че първоначално експертите отписваха Майк Тайсън заради ръста му от 178 сантиметра, Динозавъра пренаписа историята на тежката категория. 168-сантиметровият Асенов също често е с цяла глава по-нисък от съперниците си, но компенсира с умела тактика, бързина и смелост. Именно Железния Майк е идолът му в бокса. "Още като дете непрекъснато гледах мачовете му. Страшно много ми допада стилът му. Той ми пасва идеално, защото компенсира разликата във височината", споделя българинът. Приликата му с американското страшилище е дори визуална, засилва я и характерната прическа. А прякора Тайсъна му лепва хасковският треньор Младен Сталев, който е силно впечатлен от тийнейджъра на един от турнирите.
Даниел е роден в Ямбол, а след това семейството му се пренася в близкото село Кукорево. Баща му Пани е бивш състезател по борба и първоначално момчето се запалва по древния спорт. После обаче се насочва към бокса от завист към по-големия си брат Катин, който постига сериозни успехи на юношеско ниво и е
засипан с похвали от близките и приятелите си
През 2008 г. започва тренировки при Димитър Мутафов в клуб "Априлец" от Бояджик - родното село на създателя на компютъра Джон Атанасов. Често взема на крос 10-те километра до зала "Диана" в Ямбол, където се провеждат заниманията. Предстои му 12-и клас в местната Професионална гимназия по земеделие, дипломата може да му осигури работа като горски. Амбицията му е за висше образование от Пловдивския университет като треньор и учител по физическо възпитание. Справя се с английския и руския, но по-скоро благодарение на лагерите и състезанията в чужбина, отколкото заради уроците в училище.
Освен спорта в живота на Даниел има още две големи страсти. Първата е приятелката му Розалия Пайчева, която също се занимава с бокс. Пада си и по сладкото и кока-колата, които му докарват жестоки главоболия в битката с кантара. Случва се да е със 7-8 килограма над категорията и дълго гладува преди големи турнири. Напоследък обаче се старае да поддържа форма,
спазва стриктен режим и
не му се налага да подлага организма си на стрес
Усилията и лишенията определено си заслужават. Новото ни златно момче в бокса е голямата гордост на президента на федерацията Красимир Инински и на националния селекционер Михаил Таков. През юни Асенов отпадна на крачка от медалите на първата европейска лятна олимпиада в Баку, но натрупа ценен опит и увереност. А златото в Самоков продължи една забележителна традиция - България неизменно се радва на шампион, когато е домакин на европейско първенство. Във Варна през 1983 г. химна чуха Ивайло Маринов, Петър Лесов и Емил Чупренски, а в Пловдив през 2006 г. титлата грабна Борис Георгиев. Представянето на останалите ни национали
също е обещаващо
по-малко от година преди игрите в Рио - бронзови отличия заслужиха Тинко Банабаков (49), Елиан Димитров (60), Тервел Пулев (91) и Петър Белберов (+91).
"Винаги съм гледал към олимпийския връх, но стъпка по стъпка. Сега предстои световното първенство. Ще отида, за да спечеля квота за първата си олимпиада. Знаете, че апетитът идва с яденето", припомни Даниел след успеха.