Eдно от последните съдебни дела срещу престъпленията на нацистите завърши на 15 юли 2015 г. 94-годишният Оскар Грьонинг беше обявен за виновен за съучастие в убийството на над 300 000 унгарски евреи в "Аушвиц" в периода 1942-1944 г. Бившият войник от СС беше осъден след неколкомесечен процес в град Люнебург в Северна Германия.

По време на делото отново е припомнена в детайли специалната мисия на Грьонинг. В лагера на смъртта той събира, описва и складира парите и ценностите на групите евреи, пристигащи от цяла Европа. Отговарял и за складирането на различните валути и изпращането им към Берлин.

Няма неопровержими доказателства,

че счетоводителят е участвал лично в убийства на жертвите. Съдът обаче е на мнение, че Оскар Грьонинг е спомогнал в зловещата задача, която нацистите са имали в "Аушвиц". По време на делото десетки потърпевши от зверствата в лагера в Полша дадоха показания, разказвайки мъките, на които са били подложени по време на престоя си там. Въпреки това нито един от тях не успя да си спомни лицето на счетоводителя, който ги е посрещнал в "Аушвиц" преди 7 десетилетия, когато те все още са били деца.

Когато се записва в СС през 1942 г., Оскар Грьонинг едва ли е подозирал в какво се забърква. Той е роден в консервативно северногерманско семейство в Долна Саксония. Израствайки през 20-те години на XX век, Оскар става свидетел на несправедливостите, наложени на родината му от Версайския мирен договор след края на Първата световна война. Бизнесът на баща му фалира заради ужасното икономическо положение на страната през тези години. Не е чудно, че младежът с охота приел идеите на Хитлер и нацизма.

Записва се в

Хитлеровата младеж,

когато е едва

на 12 години

Участва в акции за изгаряне на книги и нацистки паради. Разбира се, тогава все още не знае, че целта на Третия райх включва не просто изгарянето на еврейски книги, а и масовото изтребване на милиони човешки същества. Непосредствено преди войната Оскар се хваща на работа като помощник в счетоводна кантора и така трупа опит, който да впрегне и в помощ на родината. Когато влиза в армията, му дават да движи счетоводните книжа. По-късно, виждайки възможността за по-бързо издигане, Грьонинг решава да стане член и на СС.

"След като се записах в СС, ме изпратиха на неколкодневно обучение в Берлин. Там високопоставени офицери ни проведоха лекции, в които пламенно защитиха идеологията на нацизма за чистата раса. Обясниха ни още, че ни подготвят за секретна и изключително отговорна задача. Малко след това заминах с влак за Полша към лагера "Аушвиц", за който до тогава не бях чувал", спомня си в интервю пред Би Би Си през 2005 г. Грьонинг.

Любопитен факт е, че той доброволно признава участието си в събитията в най-големия нацистки концентрационен лагер в Европа - нещо изключително рядко в историята. Така

германецът сам предизвиква разследването срещу себе си

Причината за признанието му обаче е по-скоро благородна - искал е да обори всички, които през 60-те и 70-те години започват да отричат холокоста. Смелото решение той взема, след като негов приятел във филателисткия клуб отрича да е възможно да е било извършено толкова голямо зверство в лагерите през войната.

"Видях рампите, пълни с хора, газовите камери и крематориумите. Милион и половина евреи бяха избити в "Аушвиц", а аз бях там." Тези думи Грьонинг пише върху памфлет, отричащ холокоста, препоръчан му именно от неговия приятел филателист. Надписаното копие той изпраща до автора на памфлета - някой си Тийс Кристоферсън. Същите думи, които пише върху книгата, Грьонинг споделя и пред репортера на Би Би Си Лорънс Рийс, който взема пространното му интервю от 2005 г. В него германецът разказва как още на първия си ден в "Аушвиц" разбрал, че това не е просто трудов лагер. Още тогава Грьонинг станал свидетел на това как един от войниците умъртвил с удар в страничната врата на камион плачещо бебе, изоставено на перона край тях.

Според разказа на счетоводителя той веднага се е оплакал от прекомерното насилие пред командващия си офицер. Нареждат му да си върши работата, без да пречи и без да обръща внимание на случващото се с евреите в лагера. След този случаи Грьонинг явно успява да свикне със зверствата. Работата сигурно му е позволявала да поддържа относителен морален комфорт, макар че е свидетел на безразборни разстрели, за които след това признава.

Една от най-зловещите му истории от лагера разказва как войник на СС се справил с криеща се в барака група евреи. Според Грьонинг, за да не се налага да ги изкарва навън, войникът просто си сложил противогаз и хвърлил отворена кутия с отровния газ "Циклон Б" в бараката. Смразяващите викове, чуващи се от постройката, продължили само няколко секунди, след което всичко притихнало.

"Крясъците им ме преследват и до днес", споделя германецът в пространното си интервю пред Би Би Си. По-късно Грьонинг става свидетел и на изгарянето на телата на нещастните жертви.

В материала си журналистът Рийс, който изкопчва ужасяващите признания от Грьонинг, описва разговора си с бившия нацистки войник като "странно преживяване".

"Бившият есесовец сякаш говореше за друг човек и друга личност, когато ставаше въпрос за престоя му в лагера", разказва след това репортерът. Според него Грьонинг така и не успява да поеме пълна отговорност за участието си в събитията, оправдавайки се с пропагандата и заповедите, които е следвал. Факт е, че счетоводителят на няколко пъти моли да бъде преместен от лагера.