Погребението на починалия на 17 юли в университетската болница в Ница пилот на "Марусия Ф1" Жул Бианки събра внушителен брой от най-известните състезатели във Ф1.
Това бе израз не само на почитта към един голям талант и спортист, но също и съпричастността на състезателите към драмата на Жул, която вълнуваше автомобилните среди толкова, колкото и състоянието на намиращия се в будна кома Михаел Шумахер.
Но церемонията в централната черква на Ница постави и въпроси, на които Международната автомобилна федерация (ФИА) побърза да намери отговор в детайлно и светкавично разследване веднага след инцидента на пистата "Сузука" на 5 октомври 2014 г.
Спецдокладът излиза точно седмица след катастрофата на Бианки
и в него се казва, че става дума за пилотска грешка.
Твърдението, че Бианки е първата жертва във Ф1 след черния 1 май 1994 г., когато в GP на Сан Марино загива от травмите си Аертон Сена, е вярно. Но само в онази част, в която става дума за общото. А то е прекалено малко за двата инцидента, разделяни от 20 години и 5 месеца.
Бианки за разлика от Сена гарантирано можеше да оцелее независимо от евентуалните контузии, ако не беше поредицата от стечения на обстоятелствата:
l силният дъжд над трасето;
l излезлият от пистата болид на Адриан Сутил;
l започналата евакуация на колата от фадромата;
l зеленият флаг, развяван от маршала в този момент;
l обстоятелството, че фадромата се намира именно в точката, към която излита болидът на Бианки.
Достатъчно е отново да бъде видян видеозаписът на инцидента, а след това внимателно да се разгледат пораженията по болида с №17, за да се разбере, че нямаше да се стигне до комата и фаталния изход за Бианки, ако ударът (от него 5-тонната машина подскача на 30-40 см във въздуха!) не бе на най-неподходящото място в най-лошия момент.
За 20-те години от смъртта на Сена до инцидента с пилота на "Марусия" мерките за сигурност във Ф1 бяха променени драстично, а животът на пилотите - гарантиран повече от 90 на сто. Статистиката за тези две десетилетия говори за над 50 случая на тежки инциденти, в които обаче най-тежката контузия е счупеният крак на Шумахер през 1999 г. на пистата "Силвърстоун".
В продължение на повече от 30 години
самата международна федерация ревниво пази точните резултати за тежките инциденти
и последиците за пилотите. В същото време ФИА не пропуска да обявява, че след черния 1 май 1994 г. и смъртта на най-добрия пилот във Ф1 в болидите са внедрени над 300 иновации, отнасящи се пряко към безопасността на пилотите.
По-главните мерки, които станаха задължителни през тези години:
l увеличаването на борда на кокпита и използването на „яка" край главата на пилота;
l тайното закрепване на четирите колела с метална жица от 3 мм, която не позволява при катастрофа колелата да се отделят от болида;
l задължителната червена светлина на кърмата на болида, светеща на кратки интервали в дъждовно и мъгливо време;
l по-високите стандарти за издръжливост на клетките за сигурност (те са обособени в кокпита на болида), както и за карбоновия нос на колата по време на краштестовете преди началото на всеки сезон.
Веднага след инцидента с Бианки се заговори и за други промени в цялостната система за сигурност: от това изходите, от които излизат машините за репатриране на закъсалите болиди, да са разположени различно - до евентуалната възможност колите да бъдат махани от трасето с хеликоптер.

Целият материал четете в новия брой на в."168 часа".