Погребван неведнъж
в Бургас,
Благоев е по-жив от нас,
над всички свои некролози
ангини и туберкулози
радиактивни радиации
и морги - и реанимации,
Благоев, Петър
с псевдоним Пандир,
пристъпва несломим
във "Бриз" към мене,
бивш поет, със смях,
с живот - и със мискет.
Тези стихове на пожълтял лист от тетрадка с името на Христо Фотев под тях пази в семейния архив Георги Бъчваров.
Не сме проверявали дали това е почеркът му, но двамата с Петьо Пандира бяха много близки. Фотев бе
един от малкото му приятели, които го изпратиха до гроба,
каза Георги пред "168 часа".
Той е племенник на Пандира. Майка му Димитринка е сестра на Надежда, жената на прочутия бургазлия. Семейството й е сред най-близките до Петко и Надежда Благоеви, затова и след смъртта на двамата документи и вещи на Пандира остават у тях. Пандира и съпругата му не са имали деца.
Споменът за известния в Бургас и даже София бохем и шеговитите му истории оживяха на 26 юни. Тогава на емблематичното за Бургас място - началото на моста в Морската градина, бе открита негова скулптура. Пандира е изваян от Руси Костадинов такъв, какъвто го помнят няколко поколения. С накривена фуражка, моряшка фланелка, с характерна усмивка. Символично на ръката му е кацнал гларус.
Кой е Пандира? Странник, чешит, гларус, зевзек, бохем, колоритен образ, влязъл в самата представа за Бургас.
Кратка и точна характеристика на феномена бат Петьо даде композиторът Стефан Диомов при откриването на паметника: "Той е бил с вродено чувство за театър и, разбира се, силно въображение. Сам е съчинявал лакърдиите си и сам много-много си е вярвал в тях."
Диомов разказа и история с един от кметовете на града - Манол Бонев. Отишъл в столицата, качил се в такси и когато шофьорът узнал откъде е, казал: "Охо, Бургас! Там имате един екземпляр, бат Петьо Пандира. Страхотен е, поздравете го!"
"Тогава аз, кметът на един многохиляден град, разбрах колко съм мъничък пред този човек, разнесъл славата на Бургас", завършил Бонев.
Паметникът на Пандира събра негови и на жена му роднини, които не бяха се виждали от години, а някои не се и познаваха. За церемонията от София дойдоха три поколения наследници - племенницата Веселина с дъщеря си Марина и внучката Елия. Пред моста те се срещнаха с Бъчварови.
С портрет на усмихнатия Пандир в ръка до скулптурата застана баджанакът му - 90-годишният Иван Бъчваров, бивш футболен съдия.
Пред "168 часа" той разкри детайл от най-малко известния период от живота на веселяка - престоя в лагера "Белене".
"Той се движеше сред известни хора, артисти, писатели. Като идваха от столицата, първо търсеха него. Затова
от милицията искаха
да го направят "ухо",
но той отказа", разказва дядо Иван. В семейния архив е съхранена и бележка, написана собственоръчно от съпругата Надежда. В нея е отбелязана датата, на която Петко Благоев е бил отведен в Белене, както името на съпровождача от МВР. Пандира не обичал да говори за Белене и за това как влюбеният в свободата гларус е изкарал 9 месеца там нищо не се знае.
Когато го питали къде се е загубил, той безгрижно отговарял: "Е, на Боровец бях!" или "По Дунава бях. Ама много са им големи комарите там, колкото скариди!"
Едва ли, докато е оцелявал в Белене, Пандира си и представял, че две десетилетия по-късно ще се появи в началото на филма за Бургас от известната поредица "Предконгресно". Филмите от нея по традиция започват с окръжния секретар на БКП. Пандира обаче изненадващо измества тогавашното партийно величие Николай Жишев. Снимат го на покрива на първият висок блок с ведомствени апартаменти близо до Колодрума. И той казва култовата реплика: В Бургас бургазлии останахме само аз и гларусите", разказва Ангел Бъчваров.
Според племениците му Георги и Ангел, които израстват с тези истории, магичното в тях е комбинацията между достоверност и сочна измислица. Направена е така, че слушателят да не усети как истината преминава в легенда. Пандира се оказва
рицар на уличния хумор,
но се проваля на сцената, на която решават да го качат неговите приятели от артистичните среди.
"Самата публика, самите прожестори стряскат нашия герой и той вече не е същият. Тогава всички разбират, че той вирее единствено на фона на морето. Това е неговата сцена. Защото, както казва Киран Коларов, професионалните артисти имат две лица - едно за сцената, друго за живота. Бат Петьо е имал едно лице - лицето на живота", разказва Стефан Диомов.
Истината и хиперболата се срещат и в историите за живота на самия Петко Благоев. Хора от флота разказали на племенницата Веселина как като матрос Петко е успял с лодка в силна буря да превози невредим от остров Св. Анастасия до бургаския бряг самия цар Симеон. След това
царят му съдействал
да получи първото си свидетелство за управление на малки морски съдове.

Целият материал четете в новия брой на в."168 часа".