Когато българинът чуе "плаж", първата му асоциация някога беше лято и ваканция. Сега е мръсотия, скъпотия и татуирани здравеняци, които въвеждат ред на пясъка.
Пазарните условия през последните две десетилетия ограничиха силно т.нар. конституционно право за безплатен достъп до плажните ивици, които са абсолютна държавна собственост. Така бизнес позицията концесионер на плаж стана синоним на мутра и рекетьор.
С кого всъщност граничи България на изток, кои са хората, които държат над 100 ивици по по-атрактивната южна част от Българското Черноморие?
125 са плажовете от Обзор до Резово, като почти половината от тях - 56, това лято остават без стопани. 69 са дадени на дългосрочна концесия или срещу краткосрочен наем. Тъй като някои фирми имат по две, дори и повече ивици, концесионерите (наемателите) са около 60.
Част от тях си работят тихо и кротко, без драстично да нарушават правилата, и затова остават "невидими" за обществеността. Другата причина е, че поне половината от ивиците не са с атрактивно разположение и не привличат много туристи. Това рязко сваля бизнес интереса и съответно риска от конфликтни ситуации.
Сред "абонираните" за жалби и оплаквания е южният плаж на Несебър
Ивицата поема летовниците не само от близките хотели и почивните станции на изхода за Равда, но и гостите от половината нов град.
Сезонът там почна со кротце, со благо и со малко кьотек. Летовник от Украйна се скара със събирач на такси за чадърите на плажа и той го преби. Полицията се зае със събирача.
Плажът е отдаден на дългосрочна концесия на "Сироко" ООД (междувременно станало ЕООД) с регистрация в София. Едноличен собственик на капитала е друга фирма, която пък е собственост на Боян Бонев, известен и като Боян Желязков. Концесионният договор е подписан през 1999 г. за срок от 20 години и още е в сила въпреки многото жалби и недоволства.
Смята се, че Бонев/Желязков е от Драгоман. Известен е като предприемач с доста обекти по морето. Една от най-големите му инвестиции е в комплекса "Сънсет ризорт" в началото на Поморие.
На Несебър - Юг през 2000-2001 г. бе излят бетон на пясъка, за да се строят търговски обекти, а през лятото на 2005 г. там се появи нещо като изкуствен остров - насип камъни и чакъл, на който бе изградено атракционно заведение. След намеса на прокуратурата кръчмата бе бутната, част от насипа - ликвидиран, а останалото морето го отнесе.
Година по-рано на несебърския южен плаж стана друг скандал - охранителите се държаха арогантно и не позволиха на журналистката Бинка Пеева, по това време съпруга на Соломон Паси, да постеле хавлията си на избрано от нея място.
Въпреки многото скандали и жалби концесията на "Сироко" все още е действаща и е трън в петата на несебърци, особено на собствениците на близките хотели.
"През май ивицата изглеждаше приемливо за нас - имаше достатъчно свободно място. Но една сутрин се събудихме и видяхме, че до морето не може да се стигне от плътно подредени чадъри и шезлонги", разказа пред "168 часа" Биляна Димитрова, управител на крайбрежен хотел. Украинецът изял боя именно там.
Боян Бонев рядко дава изявления, обикновено оторизира друг да говори от негово име. В Несебър не е тайна, че той работи заедно с местния бизнесмен Коста Айтов-Фитила.
Ваня Илиева, която дава изявления пред медиите във връзка с последния скандал с украинеца, всъщност е счетоводител на Айтов, разкриват несебърци.
Преди време друга фирма, свързана с Бонев/Желязков - "Стрингър", влезе в новините, след като двама охранители на плажа в Ахтопол биха летовници.
Принципът, че доброто управление на пясъчните ивици
иска здрава ръка, се наложи още в първите години на концесионирането. Така за никого не бе голяма изненада, че в бизнеса с плажове влязоха хора от силовите групировки през 90-те години.

Кои босове владеят най-апетитните плажове по българското Черноморие, четете в новия брой на в. "168 часа"