Убедени в нашия нестабилен душевен баланс, депутатите започнаха да практикуват психоанализа и психология, парламентът се държи като диспансер.
Не бил готов народът да участва във важни референдуми, не разбирал националните приоритети, щял да се обърка, ако не му се задават правилно въпросите, кой знае какво ще си помисли, ако го попитат иска ли част от избраниците му да се избират мажоритарно.
“Губи се ориентация - отбеляза Четин Казак от ДПС - за това кой ще носи отговорност, ако това решение породи негативни последици.” От същото се опасяват и лекарите, запознати с негативните симптоми на шизофренията: “Те пречат на болния да живее самостоятелно, да поддържа приятелства и социални контакти, да се концентрира и да взема решения.” И медицинските експертизи са категорични - диагностицираните пациенти не могат да носят отговорност за своите действия.
При това положение няма никакъв смисъл да се занимаваме с политическата и юридическата страна на референдума, нито да ни мъчи дилемата защо бившият вътрешен министър, шеф на парламента и изтъкнат юрист Йордан Соколов казва, че
конституцията “не съдържа право на гласуване”,
 а Казак твърди, че допитването до българското население за задължителния вот противоречи на основния закон.
От ДПС са дълбоко убедени, че “трябва да се подхожда много внимателно”, защото ние, данъкоплатците, просто не схващаме същината. Сетивата ни са притъпени, не усещаме във витиеватите въпроси, подмолно формулирани от президента, доказан “ильоменат”:
1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
3. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
Най-голямата опасност при шизофрениците и страдащите от биполярни разстройства е, че може жестоко да си навредят, без да го осъзнават. Замислете се, преди да посягате към каквато и да било урна,
чуйте първо Местан:
“Ако в България през 1999 г. се беше случил референдум дали да дадем въздушен коридор на силите на НАТО, днес нямаше да имаме привилегия да бъдем страна член на ЕС и НАТО.”
Един екзактен лидер, който още преди 16 години е бил наясно с менталната несъстоятелност на българското население, а днес се бори със зъби и нокти да ни отклони от пропадането в пропастта.
Благодарение на усилията на неговото движение никога няма да ни сполети ужасната съдба на ирландците, които през май гласуваха, явно изпаднали в кататония, за легализирането на гей браковете и страната им калкулира бум на младоженския туризъм. Тук водачът на ДПС предупреждава отрано:
“С принципа “народът казва, а ние се съобразяваме” са се реализирали недотам демократични идеи и напъни” - изключително либерална мисъл, която веднага би следвало да се запише в цитатите и афоризмите на Уикипедия.
“Не бива да се преиграва с референдумите - обясни спокойно Местан, - защото много често резултатът от тях следва конюнктурата на доминиращите настроения в обществото. Невинаги тези настроения на деня и емоцията на деня са в съответствие със стратегическите цели на българската държава и националния интерес.”
Слава Богу, че депутатите
 ни пазят от нас самите! Иначе може да ни щукне да отговорим положително, вместо да пълним парламента с незнайни нечленоразделни тумбаци от партийните листи, да започнем да избираме личности.
Или да вземем да одобрим задължителното участие във вота и дистанционното гласуване, при което да вдигнем избирателната активност, привличайки и емигрантите дотам, че ДПС с мъка да прекрачва 4-процентовата бариера.
Да бъдем реалисти, макар че е трудно - българите не бива да си играят без контрол, защото може да се ударят лошо и после кой, кой ще носи отговорност?
Слепи сме за най-страшната последица от тази авантюра, за презумцията, че чрез новите изборни правила ще бъде ограничена политическата корупция. Нима е възможно да се предизвика по-трагична катастрофа на стратегическите цели и националния интерес? Да не преиграваме, това ми е молбата.