Футболните фенове го помнят от онези романтични времена на българския футбол, в който "Спартак" (Варна) играеше в "А" група и по едно време дори беше под ръководството на Димитър Пенев.
По-младата публика може и да не се интересува от ритнитопковците, но със сигурност ще разпознае физиономията на Николай Ишков на улицата. Причината е, че той играе в новия хитов сериал "Връзки". Със сигурност там акцентът пада върху перфектното тяло на сексапилната Яна Маринова, но и играта на Ишков не е за подценяване. Той е от малкото хора, които могат с еднаква лекота да говорят за спорт и за кино. В момента Николай Ишков е директор на спортната зала "Арена Армеец".
- Николай, как се получи така, че през годините да се занимаваш с професионален футбол и с кино в същото време?
- Странно стечение на обстоятелствата предопредели моето развитие на човек. Културата и спортът винаги са ме дърпали към себе си. Чак в последните години успях да намеря необходимия баланс. Често пишат за мен, че разбирам от футбол, но
всички в тази държава претендират да са на "ти" с най-популярната игра
Виж, киното е по-елитарна работа и там са по-малко т.нар. разбирачи. Щастлив съм, че имах шанса да завърша Театралната академия през 1987 г. и още като студент да започна своята кариера като киноактьор.
- Коя беше първата ти роля?
- Поканиха ме да участвам във филма "По здрач" на младия тогава режисьор Петър Бахнев. С Албена Павлова си партнирахме в този филм, а пък Явор Милушев трябваше да ме застреля на улица "Сердика". Така героично започна моята кинокариера, умирайки трудно на малка столична уличка. Следващият ми голям досег до киното беше кастингът, който Рангел Вълчанов направи 1987 г. за снимките на филма му "А сега накъде?". Почти всички студенти от академията се изсипаха, а
той си избра 26 човека, сред които бях и аз Повечето бяха дебютанти. Тогава нито Чочо Попйорданов го знаеха, Дарина Павлова също беше далеч от световния шоубизнес.
Любопитното е, че с "А сега накъде?" Рангел Вълчанов на практика измисли цялата схема на "Биг брадър" много преди риалити форматът да се пръкне на този свят. Непрекъснато бяхме наблюдавани от една тайна комисия, непрекъснато тайнствен глас ни говореше...Много хора от този филм сега са известни актьори.
- Ти обаче явно си решил да тръгнеш в друга посока.
- Не се е случило изведнъж. В НАТФИЗ ме споходиха два големи подаръка на съдбата. Първо снимах с Рангел Вълчанов, а след това две години бях под диригентската палка на Вили Цанков в габровския театър. Тогава събрах богат опит там, но 89-а се върнах в София, а след това попътувах и в чужбина. Промените ме завариха в Западен Берлин. Декември се върнах и станах част от цялата еуфория на демократичните промени
Бяха интересни времена, в които човек можеше да се занимава с разнопосочни неща.
- По това време си въртял бизнес.
- Продавахме кафе с мои приятели от Варна, опитах и други видове търговия. По едно време се занимавах с продажба на петролни деривати. Понатрупах спестявания и 92-а година реших да инвестирам част от тях отново в изконната си професия. Тогава
тръгнах за Колумбия, за да правя документален филм за Габриел Гарсия Маркес
Това бяха първите ми стъпки като продуцент. На път за там минах през Лос Анджелис за един панаир на най-новите достижения в киноиндустрията. По време на фестивала се запознах със звезди от ранга на Грегъри Пек, Ричард Гиър и Мишел Пфайфър.
В Колумбия направихме филма "Макондо или дървото на живота", но направих и ценни контакти. Благодарение на тях стигнах до среща с една от най-знаменитите кино-документални режисьори Патрисия Кастаньо. Заедно с нея реализирахме филм за живота и творчеството на световноизвестния художник Фернандо Ботеро. Филмът беше изключително бляскав, тъй като беше коопродукция с испанската телевизия, колумбийското министерство на културата, имаше и американско участие. Хората много се чудеха как в цялата тази работа са попаднали българи, но се справихме повече от добре.
- Имаха ли финансов успех двата ти документални филма?
- По онова време ме интересуваше да съм в голямата игра и не се замислях каква ще е накрая сметката. Спечелих пари и си казах - сега е моментът да ги вложа в това, което обичам. След първия филм балансът ми беше абсолютно отрицателен, но с втория бях на нулата и дори имах малка печалба. Причината е, че го от
купи опитен разпространител
Не можеш да очакваш, че ще забогатееш от документално кино. В крайна сметка покрай втория си филм за Ботеро се свързах с една стабилна компания. В началото говорехме само за кино, подкрепиха ме да завърша проекта си, а 94-а година ме извикаха на една спешна среща, за да ми предложат да стана президент на "Спартак" (Варна). Случи се точно в най-голямата еуфория след четвъртото ни място на световното в САЩ.

Цялото интервю четете в печатното издание на в. "168 часа"