Откак отмениха жителствата, в София имаме една смешка за откровените тъпанари, дошли отнякъде си да доминират с войнстваща посредственост и да ни блъскат: "Никой не може да ги върне на село."
Още си е вярна, обаче тенденцията постепенно започна да се променя. Справка на Асоциацията на българските села показа, че все повече градски жители се местят в провинцията, общо 33 536 души за последната година.
По-любопитното е, че не са само баби и рентиери. Половината са между 18 и 45-годишни, купуват имоти в близост до големите градове, облагородяват, дострояват, даже нови села се появяват. Има и емигранти, които идват, за да реновират наследствените си къщи. И не е мода, а вълна.
Колко ли странно звучи това за тия, дето драпат със зъби и нокти за гарсониера в "Люлин", само и само да се измъкнат завинаги от родните си места? Ще има дълго да се чудят как им дава сърце на тези граждани доброволно да зарежат благодатта на моловете, хипермаркетите, метрото и дискотеките в Студентски град. Подобен порив никога няма да обземе душите на хилядите млади хора, които, както отбелязват братя Мангасарян, "всяка година напускат селското стопанство, за да се влеят в редиците на българския шоубизнес".
Изключено е човек, ползвал до вчера нужник в двора, на когото изкуствените гърди и изпиления голф са в топ 3 на житейските му приоритети, да замечтае за пасторално спокойствие и еко храна. По-добре ръката до лакът да му отрежат, дето се вика.
Така че повратната точка е близо. Кореняците се предават, отказват се от битката с простотията, тъпканиците и смога, оставят града на селяните. За обидчивите същото може да се обобщи и малко по-дипломатично, горе-долу така:
"Българите в активна трудова възраст все повече предпочитат екологичния начин на живот
в обезлюдените през последните 25 години селски райони."
Както и да го въртим, след двайсет години нещата в България ще изглеждат точно както са на Запад - в мегаполисите предимно ще се работи, понеже там са институциите и бизнесът. Обаче успешните, образованите, "умните и красивите" ще заживеят в китни тихи предградия. Е, може да си запазят по един апартамент, ако са по-заможни, да му плащат данъците само за да преспиват понякога, че е по-удобно, когато работата започне да те притиска.
Нищо че през повечето време ще пътуват по час и нещо сутрин от селската къща. По-важното е, че наследниците им ще растат на свобода и слънце, няма да се блъскат с тълпите по парковете, нито ще научават изконни псувни в детските градини още преди да са напълно проговорили.
Знаете ли, че софийските деца не са виждали врабчета?
Измряха, горките пиленца, ауспусите ги избиха, а ние сме израснали с тях през 70-те и 80-те.
Погледната по този начин, не като преместване, а като наместване, тенденцията е още по-чудесна. Излишно е да се изброява колко добри неща ще последват, щом селата отново се съживят. Дори хейтърите не могат на хубавото лошо да кажат. Преселението на успелите не е за отмъщение, то е въпрос на оцеляване - просто техните житейски изисквания са по-високи.
"Какво ще работят бе, нали трябва да ядат?", пита скептично настроен гражданин от нов тип. За него "работа" означава колцентър, офис от девет до пет или да въртиш геврека, всичко останало е само гадно бачкане и нямане.
Ще работят каквото и досега бе! А и стопанства може да си направят, животни да гледат, коне да яздят, билки и овошки да берат, може трюфели да търсят по горите с кокершпаньоли... Тях не ги е срам! И никой няма да може да ги върне в мравуняка.