Български сценарий за двойка ескимоси взе награда в Кан. Авторите на "Нанук" ще екранизират историята с участието на истински инуити.
Филмът е отличен с приз на ScriptEast, придружен с парична премия от 10 хил. евро за сюжетната линия на младия сценарист Симеон Венциславов. Това ще бъде вторият филм на режисьора Милко Лазаров, чийто дебют "Отчуждение" спечели две награди на кинофестивала във Венеция през 2013 г. Продуцент е Веселка Кирякова.
Авторите искат да отправят универсално послание с една съдба, ситуирана далеч от България.
Историята е вдъхновена от един от най-известните изследователи на инуитите
и основател на визуалната антропология проф. Асен Баликси.
"Професорът дълги години е живял в Канада, работил е на терен, снимал е местните през 60-те и 70-те г. Режисьорът комуникираше с него и въодушевен от историите и материалите му, ми се обади и ми разказа за намерението му да екранизира такъв сюжет.
Оказа се, че проектът е доста харесван. Още на "София мийтинг" преди 2 г. спечели две награди - едната бе стипендия за уъркшоп в Гърция за развитие на сценарии, а другата за постпродукционни услуги във Виена", разказва сценаристът.
Симеон завършва Драматургия преди 2 г. в НАТФИЗ и е един от малкото професионални сценаристи в България, които се издържат само от писане, както сам сподели. Има възможността да се отдаде изцяло на проекта и да изгради симбиоза с останалите в екипа.
Развиват историята за възрастна двойка инуити, които са едни от последните, живеещи в ледената пустош, и то по традиционния начин в иглу.
"Жената се разболява тежко и иска да прекара последните си мигове с най-близките си хора. Затова се обажда на дъщеря си, която от години живее в Дания, да се завърне у дома.
Първоначално момичето си мисли, че се прибира в родния си дом, за да помогне на майка си, но впоследствие разбира, че желанието на главната героиня е да събере семейството си отново.
Прекарвайки известно време заедно, успяват да се сплотят отново, докато жената не умира. Бащата и дъщерята разбират, че са част от два различни свята, не могат да споделят живота си и всеки поема по пътя си", разкрива подробности от сюжета Симеон.
"Нанук" ще бъде един от малкото филми в последните години, който не набляга на темата за социализма и прехода след 1989 г.
Той е за вътрешната промяна у човек, живеещ в едно
от малкото непроменени кътчета в света
"От тази гледна точка сме използвали универсалните емоции. Затова е толкова разпознаваем и се приема лесно от хора от различни държави. Професионалисти в различни аспекти на киното четоха сценария и горе-долу имат еднакво отношение към историята", коментира Симеон.
"Красивото в "Нанук" е, че емоциите се разчитат много трудно при народност като ескимосите.

Целият материал четете в новия брой на в. "168 часа".