Имаше една абитуриентка миналата година, която не мога да забравя. Изглеждаше по следния начин - дебела, само по зелени къдравки бикини и сутиен, цялото й тяло, барабар с паласките, нарисувано в ярки цветове, с тупирана нагоре крещящо нашарена коса. Децата, щом я видят, викват: "Какаду!"
В интернет я имаше на много снимки, но най-силно ме грабна тази, на която е прегърнала майка си. Симпатична, обикновена, щастливо засмяна женица към петдесетте, с напълно прилична тъмносиня рокля и сако. На какво ли толкова се радва? Че дъщеря й няма елементарно възпитание или че е толкова разкрепостена, та само дето рентгенова снимка не носи в ръка. Представям си как си е сложила незабравимата фотография в рамка, окачила я е на стената в хола и като идват гости, им я показва: "Ето я дъщеря ми, моята гордост! И най-вече е умна и стилна!"
Може в семейството да имат и други паметни кадри, с татко й, с баба й, с дядо й, лелите, братовчедите... Даже май у бабата и дядото рамкираният спомен би провокирал най-много емоции, цяло село ще им
ходи на гости
час по час да се наслаждава какво шарено внуче са отчували.
По-близките може би се изчервяват, а по-далечните познати я сочат с пръст и злословят, колчем се сетят за нея. А пък когато порасне и се задоми, какадуто ще разгръща албумите пред своите деца и ще им разказва: "Ето тука мама е гола-голеничка на бала, показаха ме всички вестници и сайтове, дойдоха да ме снимат от телевизията, направо ги разбих." Дъщерята на Бионсе и Джей Зи сигурно е харесала майка си миналата седмица, когато отиде дибидюс по прозрачна минималистична рокля на Живанши на бал в Ню Йорк, обаче не на всеки е дадено техните да изкарват по 100 милиона долара годишно само с малките си имена.
То татковците и майките са за трепане, че насърчават опорочаването на празника, че вместо повод за гордост и удовлетворение, правят всичко възможно завършването на средно образование да стане цирк и позор. Гледайки излагацията на дъщерите, чиито бащи им поръчват каляски и лимузини, за да бият кича на сестрите Хилтън, и на синовете, които се надуват като листни въшки с колите на други хора, или получават пистолет за подарък от роднините, понеже са пичове,
всъщност е резултат от неудовлетворението на българина като цяло
От това, че му се иска да е някой, пък е никой. Че не може да понася тия, дето го задминават с 200 по магистралата, а в същото време лелее да е като тях. Че мрази корупираните политици, обаче щом дават, е готов да им слугува и види ли парата, никого не зачита. Що за логика е на абитуриентския бал на детето си да показваш финансов престиж, силикон и лошо копирана ексцентричност? Нима не те познаваме? Точно когато наследникът поема по трънливия път на възрастните, решаваш да стъпиш на врата на обществото.
Такива родители гледат, но виждат различно, потресът в очите на хората за тях е ласкателство, шушукането и повдигнатите от почуда вежди разчитат като злоба и завист, а игнорирането възприемат като признание, че превъзхождат останалите. Тяхното парадоксално самосъзнание
тласка и децата им право към провала на обърканите ценности
и големите претенции, това е положението, всяка година се ражда следващото изгубено поколение.
Затова няма шанс да се вразумят с убеждение или да попият култура, все едно да накараш дърво да расте надолу. Изгъзици ще има, докато има комплексари, само полицията да си отваря очите за изпаднали наконтени госпожички от прозорците и за предрусали кавалери в късните доби. А ние да стискаме палци свестните момчета и момичета да остават в България, иначе ще си живеем само с какадутата.